Международният ден на полярната мечка 27 февруари е иницииран за първи път през 1994 година от организацията с нестопанска цел Polar Bear International. Той има за цел да информира за заплахите, пред които са изправени полярните мечки и техните местообитания. 

Популацията на белите мечки намалява бързо поради изменението на климата, което води до топене на ледовете с тревожна скорост. Това има опустошително въздействие върху способността на полярните мечки да ловуват и да се размножават, което води до заплахи за тяхното оцеляване.

Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила. По данни на Световния фонд за дивата природа в света има между 22 000 и 31 000 бели мечки. 

Бялата мечка, наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник. Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг., рекордът е 1002 кг. Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла, с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми, подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.

Бялата мечка има много изострено обоняние, тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.