България отбелязва Деня на народните будители

България отбелязва днес Деня на народните будители — празник, посветен на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности и морала на българската нация.

Сред най-известните народни будители са Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още десетки радетели за народна свяст и самосъзнание.

Общото между всички тях е стремежът българите да бъдат образовани и свободни. Повечето са живели през XVIII и XIX век — времето на Българското възраждане. Корените на будителството обаче се откриват още през IX и X век с светите братя Кирил и Методий, цар Борис I и цар Симеон Велики, по чието време България приема християнството и преживява културен разцвет.

Най-яркият символ на народното будителство остава Паисий Хилендарски. В епоха, когато българският народ е бил заплашен от обезличаване, той написва своята „История славянобългарска“, за да възроди националното самочувствие и дух.

История на празника

Денят на народните будители се чества за първи път през 1909 г. в Пловдив, а през 1922 г. по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски е обявен официално за национален празник. С указ на цар Борис III от 3 февруари 1923 г. 1 ноември става ден за почит към заслужилите българи.

След 1945 г. честването е прекратено, но традицията е възстановена през 1992 г. със закон на 36-ото Народно събрание. Оттогава 1 ноември отново се отбелязва като Ден на народните будители и е неучебен ден за учениците и студентите.