Повече от четири години след първоначалното ѝ обсъждане Наредбата за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, продължава да бъде обект на политически спорове и административно протакане. Документът, който трябва да регулира условията за къмпингуване по българското крайбрежие е готов, минал е обществено обсъждане, но продължава да стои „на трупчета" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Хронология на едно забавяне

Първоначалният вариант на наредбата беше изготвен след дълги обсъждания и консултации с всички заинтересовани страни. Представители на крайморски общини твърдят, че процесът е спрян поради натиск от страна на определени политически фигури и активисти, подкрепящи по-свободния режим на къмпингуване.

„Наредбата е готова, изготвена, минала обществено обсъждане и стои в МРРБ и не ѝ дават ход, защото не е по вкуса на някои водещи къмпингари", споделя кметът на Шабла Мариян Жечев. Крайморска община е пряко засегната от проблема с нерегламентираното къмпингуване.

Кметът припомни, че през юли 2023 г. се проведе среща в Народното събрание по инициатива на Ивайло Мирчев. На нея, като представители на общините, присъстват само кметовете на Шабла и Царево. Всички други са къмпингари и зелени. „Тогава, едва ли не, тази наредба излезе такова недоносче, че няма по-лош нормативен акт. МРРБ и МОСВ я защитиха аргументирано, че не може всеки да прави каквото и където иска. Но, тогава казаха, че в този вариант наредбата няма да влезе и до Нова година ще се приеме абсолютно нова  наредба", припомня Мариян Жечев.

Безкрайно отлагане

Оттогава обаче с промяната на правителствата се променя и заповедта на министър-председателя относно състава на комисията и крайния срок за изготвяне на наредбата. Последното удължаване на срока е до май 2025 г.

„Аз съм член на този екип от първата заповед, но не сме се събирали нито веднъж", разкрива представител на комисията. „Незнайно как в средата на миналата година се появи вариант на наредбата, който 99% копира изготвената наредба от МРРБ, която беше критикувана", коментира Жечев.

Общините срещу дивото къмпингуване

Кметът на Шабла е категоричен: необходима е ясна регулация, която да защитава както природата, така и интересите на местните общности.

„И най-несъвършеният закон е по-добър от беззаконието", коментира той, изразявайки готовност да работи и по несъвършена наредба, която впоследствие да бъде подобрена, но поне да създава някакъв ред.

Основните проблеми, които общините посочват във връзка с нерегламентираното къмпингуване, включват:

• Замърсяване на защитени територии и плажове
• Пожарна опасност, особено през летните месеци
• Липса на санитарно-хигиенни условия
• Нелоялна конкуренция спрямо легитимните места за настаняване

Политическа активност в последния момент

В последните месеци се наблюдава засилена активност от страна на депутати, които задават въпроси към министрите относно наредбата. Това предизвиква недоволство сред представителите на общините, които работят по въпроса от години.

"Депутатите и активистите от ПП-ДБ си пишат актив, че задали въпрос на министрите. Много е активен депутатът Свилен Трифонов, който идва в Шабла и не се среща с кмета, както и Стела Николова от Варна. Яхват една вълна, един мач, който ние сме играли 15 години, и в един момент влизат като Гунди в последната секунда и ще правят два гола", коментира кметът. 

Какво следва?

Докато административното протакане продължава, ситуацията с дивото къмпингуване остава нерегулирана. Ако и през май не бъде утвърдена наредба, и туристическият сезон 2025 г. ще започне без ясни правила, което поставя под въпрос както опазването на природните ресурси, така и развитието на устойчив туризъм.

От МРРБ обещават, че комисията ще финализира работата си до май 2025 г., но предвид досегашната хронология на забавяне мнозина остават скептични относно спазването на този срок.

Междувременно нерегламентираното къмпингуване продължава да създава напрежение между различните заинтересовани страни – общини, природозащитници, любители на къмпингуването и туристическия бранш.