На 31 януари отбелязваме Международния ден на бижутера. Професионален празник празнуват хората, които съчетават изкуство, майсторство и прецизност. Професията бижутер се нарежда сред най-древните, а за родина на бижутерството се смята Древна Гърция. Именно там се появяват първите бижута, направени от скъпоценни метали и камъни.

Бижутерията е изкуството да се произвеждат разнообразни накити и украшения от различни видове материали – благородни и полублагородни метали, скъпоценни, полускъпоценни и изкуствени камъни, дърво, мидени черупки, корали, синтетични материали и други. Най-често срещаните украшения са обици, гривни, огърлици и пръстени, но в зависимост от географското разположение, култура и историческата епоха тяхното разнообразие варира. Най-често използваните метали са сребро, злато и платина. Редица известни художници са се занимавали с дизайн на бижута, като например известният дизайнер и живописец Алфонс Мария Муха.

Повечето култури в даден исторически момент имат практиката да пазят големи количества богатства, съхранявани под формата на бижута. Многобройни култури също така имат практиката да дават сватбени зестри под формата на бижута или монети. Бижутата са използвани и като разменна валута или търговски стоки.

Много елементи от бижутерията, като брошки и катарами, възникнали като чисто функционални, се превръщат по-късно в декоративни елементи.

Бижутата също могат да бъдат символ на членство в група, като в случай на християнското разпятие или еврейската звезда на Давид, или западната практика женените хора да носят брачна халка. Носенето на амулети и медали за преданост, за да се осигури защита или предпазване от злото е често срещано при някои култури.

Едва в края на 19 век, с работата на такива майстори като Петер Карл Фаберже и Рене Лалик изкуството започва да взима предимство пред функцията и богатството. Тази тенденция продължава и днес.