Част от земеделските производители в област Добрич вече са приключили с изплащането на рентите за последната стопанска година. Други ги изплащат на части, като първата част е платена, а за втората ще изчакат март-април, когато получат екоплащанията. Но има и такива, които тепърва започват раздаването на рентите. Това съобщи за Про Нюз Добрич председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Между 60 и 110 лева за декар варират рентите тази година. Най-ниските са в района на Каварна и Шабла, където стопаните имаха поредна трудна година. Както и в община Добричка, където нямаше дъждове.

„Голямата част от високите ренти са плод на натиск. Почти няма реална рента от около 100-110 лева“, коментира Радостина Жекова. По думите й такива нива са високи. „При положение, че колегите жънат по 380 кг/дка царевица и я реализират на цена от 35 стотинки за килограм е абсурдно да дадеш 100 лева рента. Пшеницата беше добре, но тя съставлява 30-40% от сеитбооборота. Добивът от слънчоглед беше на нива около 200 кг/дка. Дори и да са го продали на цена от 1000 лева/тон, разходът е 120 лева на декар без рентите. Като се добави 100 лева рента, получаваш 220 лева, тези 20 лева откъде ги даваш, пита Радостина Жекова.

Според нея в землищата, където има кооперации, арендаторите трябва да дават съобразени с техните ренти. А при кооперациите е ясно, че председателят има интерес рентите да са високи.

Жекова е категорична, че за оцеляването на сектора, е изключително важно да има Закон за рентите. Такива има във Франция, Румъния, Германия също въвежда. И то не е защото земеделците искат, а защото това е единственият начин държавата да спасява сектори, посочи тя.

Дава за пример Франция, където рентата се определя на база добивите всяка година. „Това е доход, който е предвидим. Той се определя с държавата, има създадена агенция, която, според приходи, разходи, добиви, определя каква рента би било възможно да бъде изплатена.

„Защото в момента у нас има аномалии. В сектор „Земеделие“ най-лесно се прехвърлят пари от един бизнес в друг. И голяма част от колегите в северозападна България вече са фалирали и са изкупени от по-големи фирми и това е окрупняване на бизнеса. В момента, в който една огромна фирма стане монопол в едно землище, или две, или три, рентите рязко спадат. Това не е добре за никого. Окрупняването, монопола в един бизнес не е води към нищо добро. Този закон ще даде възможност да приключи това унищожение на малки и средни фирми“, смята Радостина Жекова.