Днес е Бъдни вечер - денят преди Рождество Христово. Това е последният ден от Рождественския пост, а християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество в полунощ, в една пещера около Витлеем.

В някои райони на страната денят е наричан Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Именици днес са Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.

За този ден битуват различни традиции. Вечерта всички членове на семейството сядат на масата. Единият от символите на Бъдни вечер е бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече дъбово дърво. Цялото семейство излиза и посреща момъка и тогава той пита: „Славите ли Млада Бога?“.  Когато получи отговор „Славим го“, момъкът благославя: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внася дървото в къщата. В долния му край се издълбава дупка, запълва се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушва с клин и дървото се поставяло в огнището.

Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото месеци трае бременността) или 11 ястия – нечетен брой. На трапезата трябва да има варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник и зелник.

Друг символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов квас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). В нея се слага сребърна пара, дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.

Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

Гадания и вярвания:

· Ако сребърната пара е в парчето пита, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

· Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

· Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

· На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.

· Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

· На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.