Ако се разходите до Регионалния исторически музей в Добрич, освен богатите експозиции, ще ви посрещнат и две особени „експонати“ – котките Писанчо и Писанка. Тези пухкави домакини са се превърнали в любимци както на екипа на музея, така и на посетителите, които често идват не само заради историята, но и заради четириногите звездички.

Всичко започва през октомври 2023 г., когато двама непознати – възрастен мъж и жена – редовно носели храна на бездомните котета пред музея. В един момент хората спрели да идват, но котките останали. „Започнахме да ги храним полека-лека и така станаха част от нашето ежедневие,“ разказва Живко Марков от отдел „Нова и най-нова история“. Имената им – Писанчо и Писанка – били измислени от колежка с две малки дъщери, които веднага се влюбили в пухкавите приятели.

Макар че са неразделни, Писанчо и Писанка са като деня и нощта по характер. Айля Вели от отдел „Природа“ обяснява: „Котаракът е абсолютен гальовник – кротък и мил. Писанка, от своя страна, е по-буйна и дори леко агресивна на моменти.“ Различията им обаче не пречат да бъдат еднакво обичани от всички служители. „Четиримата от екипа се грижим за тях по равно. Няма предпочитания – и двамата са ни любими,“ допълва Марков.

Писанчо и Писанка вече не са просто котки – те са неофициални талисмани на музея. „Помагат ни и в рекламата!“ – шегуват се служителите. Но ролята им не се изчерпва с това. Те внасят уют и добро настроение в работната атмосфера. „Като са около нас, всичко е по-весело и леко. Работният ден минава неусетно,“ признава Марков.

Както всяка котка, и тези не минават без пакости. „Една сутрин търсихме Писанчо навсякъде. Накрая се оказа, че се е сврял в празна кутия от торта. Половин час го търсихме, а той си спеше спокойно вътре,“ разказва Живко Марков с усмивка.

Котките вече са научили графика на музея и винаги се появяват навреме за хранене – сутрин и на обяд. Когато времето е хубаво, предпочитат да се излежават навън, но никога не пропускат да се върнат за любимата си закуска.

Историята на Писанчо и Писанка е пример за това как едно място може да се превърне в дом не само за исторически артефакти, но и за малки живи същества, които намират топлина и грижа. „Вярвам, че всеки трябва да помага на бездомни животни, когато може. Те не са имали късмета да бъдат домашни, но тук им даваме шанс за по-добър живот,“ казва Марков.

Ако сте в Добрич и решите да посетите Регионалния исторически музей, не забравяйте да поздравите Писанчо и Писанка. Те със сигурност ще ви дарят с усмивка, а може би и с едно нежно мъркане.

По видеото работиха:

Арзу Бюлянтова, Басри Сали и Преслав Нейчев