На 15 февруари се отбелязва Международният ден на скаутите. Скаут (англ. scout) в превод означава „разузнавач“, но в днешни дни скаутите са хора, обединени главно от идеите си за живот сред природата и от кодекса си на коректно поведение.

Скаутското движение е определено като възпитаващо младите хора, основаващо се върху принципа на доброволността, отворено за всички, без ограничения на произход, раса, класа и вероизповедание, приемащи принципа на недискриминацията, при условие, че личността се присъедини от сърце към целта, принципите и метода на скаутското движение, определени от Основателя на организацията – англичанина лорд Бейдън Пауел.

През 1907 г. сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауел като бивш военен създава първият скаустки отряд, който наброява 7 момчета от градските улици. Той ги завежда на скаутски лагер на остров Браунси. Децата приемат скаутската идея като своя и поставят началото на движение на скаутите по света.

Скаутизмът е движение за младите хора, а ролята на възрастните се състои в това да напътстват младите в реализацията на целите му. Скаутизмът, в стремежа си да създаде добри граждани, се старае да възпитава младежите от четири страни: морално, граждански, трудово и физически.

Скаутското движение наброява повече от 28 милиона деца и юноши в многобройни клубове и организации по света, включително и България. Седалището на СОСД (Световна организация на скаутското движение) и на неговото Изпълнително бюро е в Женева, Швейцария. От всяка страна-кандидат само една скаутска организация се признава като национална и се приема за член.

За скаутство в нашата страна се говори още през 1911 година.