Данните на НАПГ показват, че през 2024 г. средномесечният брой утвърдени приемни семейства за цялата страна е 1638, но приемни деца са настанени само в 1239 от тях.  В 400 приемни семейства или във всяко четвърто няма настанено дете. В същото време, към края на ноември 2024 г., по данни на Министерството на труда и социалната политика, децата, настанени в центрове за настаняване от семеен тип, които замениха домовете за деца, са около 3000. Най-голям е процентът приемни семейства без настанени в тях деца средномесечно в област Търговище (над 67%). Т.е. само 1/3 от тях се грижат за дете. Следват областите Добрич и Кърджали, където в над 40% от семействата няма деца. Най-много са приемните семейства в областите Варна (119), Хасково (103), Монтана и Шумен (с по 93) и Пазарджик (92). Сравнително малката разлика в заплащането не са мотивиращи за семействата да поемат грижата за повече деца, което е предпоставка за разделяне на братя и сестри. В подкрепа на тази теза той отбеляза, че само едно професионално семейство се грижи за 4 и повече деца. Едва 14 са дали дом на 3 деца. По две деца са настанени в 149 семейства, а за едно се грижат 1075 семейства.

Социалната сигурност на приемните родители е ключов въпрос. Професионалните приемни родители в България са наети на граждански договори, което означава, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, между настаняванията на деца, те остават без доходи, което създава финансова несигурност и демотивира потенциалните кандидати.

Според социологическо проучване, проведено от НАПГ, едва 15% от българите биха станали приемни родители, 68% категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля. Жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете – 21% от жените заявяват готовност, докато при мъжете този процент е едва 9%. «Тези данни са тревожни, тъй като показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство», отбеляза Александър Миланов и подчерта, че по-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа – хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес (21%), отколкото тези с по-ниски доходи. Образованието също има ключова роля – хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях заявяват готовност, в сравнение с 13% при тези със средно образование.