Празничния 14 февруари екипът на Държавен културен институт "Културен център "Двореца" Балчик отбеляза с гостуване в Девня. То бе в отговор на  специалната покана на кмета на Община Девня Свилен Шитов и на Иван Сутев , директор на Музея на мозайките в града.

Благодарности за поканата и специалното внимание в Деня  на археолога, професионален празник на екипа на Музея на мозайките, отправят от ДКИ КЦ Двореца. 

Музеят на мозайките представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Намира се в гр. Девня, на около 30км западно от Варна. Идеята за неговото изграждане се ражда в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. При тези проучвания е била разкрита голяма късно-римска сграда с мозайки (villa urbana). Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки.

В края на I и началото на II в. Марцианополис станал голям военен, административен и културен център, за което свидетелстват монетите, сечени в града. Градът процъфтявал и през III-IV в., когато за известно време бил сто-лица на римска провинция и епископски център. Руините на древния град се намират под днешния град Девня. При археологическите разкопки тук са открити крепостни стени, некрополи, църкви, жилищни и обществени постройки, украсени с великолепни мозайки. Сред находките са два слънчеви часовника, които не само измервали времето, но посочвали зимното и лятното слънцестоене и равноденствието. Сред откритията на археолозите са подова мозайка с изображение на Горгона-Медуза. Римските и ранно-византийските мозайки, намерени при разкопките на Марцианополис, са изложени в музея на мозайките в Девня. Мозайката “Сатир и Антиопа” представя нимфата Антиопа и прелъстяването й от бог Зевс. Сюжетът е изключително рядък сред мозайките, запазени от това време. В Марцианополис е едно от най-големите монетни съкровища в света. Открито в през 1929 г. в Девня, когато са изровени два големи глинени съда за съхранение на зърно. Съдовете били пълни с римски сребърни монети от I в.пр.Хр. до III в. Общият брой на откритите монети бил над 100 000. Няма съмнение, че това съкровище е било държавна хазна. При опасност, то е било заровено в избата на най-обикновена сграда, явно, за да не буди подозрение, че в нея може да има укрито държавно съкровище. През 2019г и 2020г. са открити общо 19 златни монети сечени по времето на Теодосий II (402 – 450 г. от н.е.), съпругата му императрица Елия Евдокия и неговия братовчед и владетел на Западната римска империя Валентиниан III (425 -455 г. от н.е.). В хода на археологическите проучвания са открити и римски мозайки от късно антична сграда, най-вероятно датираща от първата половина на IV век от н. е.