На 24 февруари се отбелязва Първото и Второто намиране на честната глава на Св. Йоан Предтеча.

Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча, е предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията. Бил е отшелник в пустинята, след което извършва ритуал на водно кръщение, във водите на река Йордан, на големи множества хора.

Когато била отсечена честната глава на свети Йоан Предтеча, дъщерята на Иродиада ­ Саломе, я приела на блюдо и я отнесла на майка си. Тази жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие, и не позволила да я предадат на погребение заедно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че ако погребат тялото му заедно с главата, Йоан ще възкръсне и отново ще почне да я изобличава. Учениците на свети Йоан Кръстител тайно взели тялото му и през нощта го погребали в самарийския град Севастия. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча някъде в двореца си. Само една жена от двора, на име Йоана, знаела това място. Tя тайно взела главата през нощта и я погребала на Елеонската планина, в един от имотите на Ирод.

След много време един знатен велможа, на име Инокентий, купил това място на Елеонската планина, построил си там килия и станал монах. Докато копаел ров за основите на неголяма каменна църква, по Божий промисъл намерил скрития в земята съд с главата на Христовия Предтеча. С голямо благоговение я съхранил при себе си, а преди смъртта си я положил при своята килия, в църквата.

По времето на св. цар Константин св. Йоан се явил на двама монаси при поклонението им по светите места в Йерусалим и им открил къде е погребана честната му глава. Като я сложили в чувал, те продължили по пътя си. По-късно към тях се присъединил беден грънчар от град Емеса и монасите му дали да носи чувала с главата на Кръстителя. Като не знаел какво носи, той продължил спокойно пътя си. Изведнъж му се явил свети Йоан Предтеча и му рекъл: "Остави съпътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си".

Светецът наредил това, защото виждал леността и нерадението на монасите. Подчинявайки се на светеца, този човек се върнал у дома при жена си, носейки честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички земни съкровища. И Господ заради главата на свети Йоан Кръстител благословил дома му с всичко необходимо.

Когато приближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в ковчег и като го запечатал, предал това съкровище на сестра си. При това  й разказал подробно как заради тази честна глава се избавил от крайна бедност и станал богат човек. Завещал на сестра си винаги благоговейно и честно да съхранява тази свята глава и никога да не отваря ковчега, докато самият свети Йоан не благоволи. Преди смъртта си тя трябвало да предаде това съкровище на някой богобоязлив и добродетелен мъж.

Така светата и честна глава на Христовия Предтеча, като преминавала дълго време от един човек в друг, накрая била предадена на някой си йеромонах Евстатий, който живеел в една пещера недалеч от Емеса. Той бил заразен с ереста на Арий и нямал страх Божий. Болните, които идвали при него, получавали изцеление от чудесната благодат, изхождаща от главата на свети Йоан Предтеча, която той държал на тайно място.

Евстатий започнал да приписва тази благодат на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората истинската причина за тези чудесни изцеления и чрез това отклонил мнозина към своята ерес. Но емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от пределите на тази област. Евстатий започнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на следващата сутрин. Пратениците се съгласили. През нощта той скрил съда със светата глава дълбоко под земята, надявал се, че след време ще се върне, ще я вземе и като върши чудеса чрез нея, отново ще разпространява и утвърждава ереста си.

Но надеждите му не се сбъднали. След известно време на това място се събрали братя и бил основан манастир. Оттам по времето на император Валент (364-378) светинята е пренесена във Витиния, а по-късно от император Теодосий Велики (379-395) в Константинопол, където по негова заповед за целта бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава на Предтечата.

По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе си главата на Кръстителя и я занесли в Комана, където някога се пред-ставил в Христа свети Йоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, като я положили в сребърен съсъд.

Тази драгоценна светиня се съхранявала там до времето на цар Михаил, син на Теофил и на царица Теодора, която отново утвърдила Православието. Тогава светинята била намерена по божествено изволение и била пренесена в Цариград от патриарх Игнатий.

Източник: Българска патриаршия