Архимандрит Филип Кирилов от храм „Успение Богородично“ в село Оброчище с пост в социалната мрежа даде наставления на миряните за отношението към нашите покойници и Задушница преди началото на Великия пост.

Жито, вино, вода, свещи!
Подавки не се освещават! Те са част от заупокойната служба и се раздават на хората, като милостиня в полза на починалите. В тази връзка, на който му е невъзможно, поради разумна причина да отиде на гробища или църква, може да раздаде на съседи и близки от дома си.
Всяка подавка допринася кратка молитва за починалия от страна на този, който я е получил (подавката):

"Бог да ги прости!"

На гроба се оставят само бутилка червено вино, вода ( за преливане ) и свещи.
Всеки християнин е хубаво и може да прекади с тамян на гроба на своите покойни ближни, като се помоли с примерна молитва:

Упокой, Христе Боже наш, душите на починалите наши отци, братя и сестри, сродници и близки! И им прости всяко волно и неволно съгрешение. Защото няма човек, който да живее и да не греши. Единствено и само Ти си безгрешен Господи и Твоята правда е правда вечна, а словото Ти е истина.
Ти си възкресението, животът и упокоението за починалите си раби и затова на Теб слава въздаваме, сега и винаги и вовеки веков, амин!

За ония, на които им е невъзможно да отидат на гробища, могат да отидат в близката църква ( сутринта ) и да запишат имената на починалите си близки, които да бъдат прочетени на литургията, а след това и на панихидата, която ще се отслужи в храма.

В общи линии всичко се свежда до молитвата ни пред Бога за починалите наши близки!
Днес хората се обременяват много с изграждането на красиви паметници, а някои даже приличат на параклиси. Украсени с позлата, мрамор и т.н. и т.н...., но всичко това колкото и странно да звучи ползва нас самите. Тези неща успокояват нашата съвест, но не и тази на покойниците. Често си казват: "те го заслужават, нека им е красиво там...", но всъщност те имат нужда само от едно и това са нашите молитви за тях.
Затова нека не гледаме на материалното, а на духовното.

Всеки заминал от този свят не взима нищо със себе си. Както е дошъл така си и отива. Със себе си носи само делата, които е извършил приживе. Някой от тях не са добри. Някой от тях им пречат да отидат при Бога. А това не им дават мир и спокойствие.

Единственото, което молят покойните от нас, е това да се молим за тях и да живеем с вяра и добри дела.

Затова, братя и сестри, нека се молим за починалите си! Докато сме живи да ги поменаваме. На литургия, на панихида и, разбира се, навсякъде, по всяко време. Винаги когато се сетим за тях.
Нека Бог да ги прости и вечна и блажена да бъде тяхната памет! Амин!