На 11 февруари църквата почита паметта на Св. Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски. Той е живял в областта Кападокия и е бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.

Св. Власий пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г., при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет.

Власовден е един от важните празници в българския народен календар, посветен на впрегатния добитък, най-вече воловете, който е от изключително значение в традиционното земеделско общество. Вярва се, че единствено на Власовден воловете не са „стегнати и препасани с 9 колана“ и поради това е грях да бъдат впрягани.

В традиционния български фолклор Власовден е посветен на здравето на воловете и предпазването им от смъртоносна вътрешна болест, наричана в народната медицина „влас“. За тази цел се приготвя специален обреден хляб, в Източна България - 1, а в Западна – 2 (наричани съответно „Света Петка“ и „Свети Влас“). Рано сутрин на този ден, след като почистят оборите, земеделците закачват на рогата на воловете обредни кравайчета и ги повеждат на водопой на реката или кладенеца, където орачът сваля хлебчетата, накисва ги с вода и захранва с част от тях добитъка. Остатъка раздават на хората, които срещнат, а те мучат по подобие на воловете за тяхно здраве. В град Перущица, в Родопите, се е спазвал обичай – вече изоставен към края на XIX век, при който цялото село се събира на хълма „Бланевица“, където се приготвя общоселски курбан, а след това хората се прибират по домовете си със запалени свещи в ръце, като през целия път мучат като крави, цвилят като коне и блеят като овце. В някои райони орачи излизат извън селото, където се борят, имитирайки сблъсък между волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.