На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Това е и денят, посветен на ритуалния танц върху огън - нестинарството. Имен ден празнуват Константин, Константина, Динко, Тинко, Елена, Еленко и др.

Константин (274-337) налага християнската вяра и тя става господстваща в Римската империя. Той поема престола от баща си, когато е на 34 г., и царува над Рим и Византия. По негово време спират гоненията срещу християните в Източната Римска империя - Византия. Издава Миланския едикт (указ), с който налага верска търпимост и дава право на християните да почитат своя бог и да строят храмове, а на езичниците - да извършват своите ритуали. Сам той е подпомагал финансово строежите на базилики и давал привилегии на духовенството. През 325 г. свиква Първия вселенски събор.

От житието на св. Константин, достигнало до нас, се знае, че е починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никомедия, а мощите му били пренесени тържествено в Цариград, и положени в златен ковчег в построената специално църква “Свети апостоли”, допълва отец Андон.

Константин е построил и нова столица, като харесал местоположението на Византион близо до Босфора и Черно море. Така само след няколко години бил издигнат Цариград, или Константинопол, като първата християнска столица.

Спорно е кога Константин е приел християнството официално. Според някои предания той не искал рано да приеме светото кръщене, защото живеел със съзнанието за своята греховност и желаел през целия си живот да се подготви за този момент. Някои от преданията гласят, че е приел вярата малко преди смъртта си, когато усетил, че силите го напускат.

Майка му, царица Елена, също водела благочестив живот, отдаден на Бога. Известни са легенди, според които Елена е намерила кръста Господен в Йерусалим.

Константин я изпратил през 325 г. в Йерусалим. Там тя започнала да търси кръста на Голготата. Под Капитолия била открита гробницата на Христос, а малко по-далеч, в яма, кръстовете на двамата разбойници и животворният кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика “Гроб Господен”, който днес е наричан от всички поклонници Божи гроб. Царица Елена построила няколко храма в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

Десетки църкви и манастири у нас носят името на светците и на този ден отбелязват храмовия си празник. По традиция, всяка година на този ден се правят литийни шествия с иконата на св. св. Константин и Елена. Отправят се молитви за здраве и добра реколта, защото се смята, че денят на св. св. Константин и Елена бележи прехода от пролетта към лятото.

Има поверие, че на този ден е задължително да се ходи на извор (аязмо) с лековита вода. Лицето се измива за здраве и хубост. Момите пък изнасят дара си и го изтупват, за да се види колко са работливи. Всички сядат на обща трапеза, на която всеки носи ядене, задължително е да има погачи, агнешко и вино.