25 май се чества по инициатива на Европейската федерация на безследно изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие. От 2003 г. на този ден светът демонстрира съпричастност с близките на изчезнали и отвлечени деца.

България се включва за първи път през 2010 г. в отбелязването на Международния ден на безследно изчезналите деца, организиран у нас от Европейската федерация за изчезнали и сексуално насилвани деца.

Малко известно е, че в ЕС от 2007 г. има гореща телефонна линия за деца в риск или деца, жертва на тормоз или насилие. Номерът е 116 000. Той до момента е активен в държавите членки Белгия, Дания, Гърция, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия и др., както и у нас. Информация може да бъде подавана за деца от цяла Европа. 

“За да извърши едно дете бягството, трябва да се е случило нещо, което не може да преработи в семейството. Детето трябва да може да сподели някакво свое затруднение и притеснение. Трябва да има сигурност, че въпреки това, то ще намери приемане и разбиране в семейството“, казва в “Нашият ден“ училищният психолог Ивайло Йосифов, който работи в Кризисен център за помощ на деца, пострадали от насилие и трафик и допълва:

“Никой не бяга от добро, за да избяга едно дете от дома си, означава, че нещо нередно се случва там. Нещо, което е непосилно за него. В юношеството, в опита си да се автономизира от опеката на родителите, юношата блъска вратата, това е нормално. Родителят трябва да има капацитет да го понесе. Това може да се види от поведението на детето и едни по-чувствителни възрастни могат да разпознаят симптомите.“  

“Физическите белези са това, което е разпознаваемо най-първо. Симптом е също рязката промяна на успеха в училище, на поведението и мотивацията. В случаите, в които очевидно е налице някаква криза, тогава вече можем да потърсим, даже по закон сме длъжни да сигнализираме отдел “Закрила на детето“. Те вече си правят проучването и оценката и планират интервенцията.

Има семейства, при които проблемите са хронични. Случва се също семейството да се стабилизира. За да може да се върне детето в там, то трябва да продължава да поддържа връзката, когато е извън него, за да може престоят му в институциите да бъде сведен до минимум. Процедурите обаче са тежки и тромави и не винаги се постига целта.“