В рамките на проект на ХГ - Добрич „30 години „Хартията“ към Министерство на културата, със съдействието на фондация „Йордан Парушев“ се проведе среща с Вълка Парушева – сестра на художника и Мариана Янкова – дългогодишна негова спътница в живота и творчеството.

Срещата откри директора на галерията Недко Недков, който запозна колеги, приятели и гости на събитието с творчеството на Йордан Парушев. Той подчерта значимостта и приноса на твореца за изкуството на хартията, спецификата в процеса, въздействието в естетическо наслагване на структури и цветове формирали яркия и разпознаваем художествен изказ на автора, вдъхновил поредица талантливи творци изкушени от възможностите на колажа. От 1999 г. разработва своя техника за наслагване на полупрозрачни хартии, територия, която по-късно остава запазена марка поради оригиналния и неповторим начин на обработване на хартията. Работещ в сферата на абстрактната живопис, деликатен, изящен и фин творец и личност, в колажите си Парушев постига сложност на изразяване, близко до живописта, а творчеството, което оставя след себе си става еталон за работата с хартия.

За почетно участие в изложбата „Споделено пътуване“ на Художествена галерия – Добрич, Фондация „Йордан Парушев“ предостави две от последните творби на автора, както и колажите „Мраморно обкръжение“, „Посоки“, „Отражение“, „Без име I“ и „Без име II“ за събитието представящо творчеството на автора.

Пред добричката публика Вълка Парушева разказа топло за примера, който е бил за нея по-големия ѝ брат и как без усилие му се е отдавало да запали за творчество ученици и студенти. „Той беше душата на всяка компания, насърчаваше всеки да намери своя път, деликатен и добър с хората, такъв е и в картините си“ - думи на сестрата на художника.

Свои спомени от първо лице сподели и Мариана Янкова художник и фотограф: „Изключителен работохолик, той оставаше в ателието по 8-10-12 часа дневно. „Винаги съм искал да бъда художник” – казваше той и в това влагаше цялата си отговорност, дисциплинираност и вглъбеност. Изложбите му бяха добре осмислени, обединени от една идея, подчинени на една концепция. Предварително правеше проекти и рисунки на бъдещите си работи и винаги оставяше достатъчно време след завършването им, за да ги доогледа. Често правеше малки промени, от онези, които придават чар на платното и правят от картинното изображение – състояние на духа.“

Богатият снимков материал и филмите придружаващ разказите на Мариана Янкова и Вълка Парушева визуализираха, обогатиха и допринесоха за по-доброто представяне на постиженията на художника в колажното изкуство. Не случайно три от представените в залата творби за събитието са в кръгъл формат. Кръгът заема специално място в творческите търсения на Йордан Парушев: „Кръгът сам по себе си е красива и съвършена форма“.