Могат ли ветропарковете да съществуват в хармония с природата? Това е въпрос, който вълнува не само еколозите и експертите, но и много жители на Добруджа – регион с огромен потенциал за развитие на възобновяема енергия. Темата често попада в капана на митове и страховете, свързани с въздействието върху птици, биоразнообразие и земеделие. Време е да погледнем към фактите и практиките, които показват, че устойчивото развитие е възможно, когато се прилагат научни подходи и технологии. 

Какво казват данните за птиците и турбинитe?

Една от най-разпространените тревоги е свързана с въздействието на ветрогенераторите върху популациите на птиците. Разпространено вярване е, че ветрогенераторите са основен фактор за смъртността сред пернатите. Но според Международния съюз за опазване на природата (IUCN), вятърните турбини са отговорни за под 0.01% от смъртността сред птиците, причинена от човешка дейност. За сравнение – стъклените фасади на сградите са причина за близо 25%, а домашните котки – за над 60% от фаталните инциденти с птици. 

Съвременните технологии предлагат ефективни решения – в много европейски държави като Германия, Дания и Нидерландия се използват радарни системи и камери, които следят в реално време миграцията на птиците и при нужда временно изключват турбините. В България също вече има внедрени такива системи – в районите на Шабла и Балчик, например, турбините се изключват временно по време на миграционните периоди. Пример за добра практика е ветропаркът край Каварна, където се използва комбиниран подход от радари и визуални наблюдения. При необходимост, турбините се спират, за да се избегне риск за птиците. Това доказва, че чрез отговорно планиране и модерни технологии ветропарковете могат да съществуват в хармония с природата. 

Европа задава стандарта

Европа е световен лидер в развитието на екологично отговорни практики при изграждането на ветропаркове. Благодарение на задълбочени научни изследвания и строги екологични регулации, вятърната енергия се развива с мисъл за природата. В Норвегия се използват прогностични системи за миграцията на птици, които позволяват динамично управление на турбините. В Андалусия, Испания, се изграждат изкуствени хабитати в близост до турбините, които привличат уязвими видове далеч от тях. Тези примери ясно показват, че научният подход и технологиите са ключът към устойчивото развитие. 

Как се случва това в България?

У нас изграждането на ветропарк преминава през стриктна процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), основана на научни данни. България като страна-членка на ЕС спазва напълно европейските стандарти и изисквания, което осигурява допълнителна гаранция за защита на хората, природата и самите проекти. Процесът от избора на терен до изграждането на самите турбини отнема между 4 и 7 години. В него участват независими експерти – орнитолози, еколози, инженери, геолози, геодезисти, които оценяват екологичните и технически аспекти на проекта. Това гарантира, че всяка стъпка е базирана на факти, наука и грижа за околната среда.

Земеделие и вятърна енергия – конфликт или възможност

Още едно разпространено опасение е, че турбините заемат прекалено много земя и пречат на земеделската дейност. В действителност, една модерна вятърна турбина заема около 2 декара площ, а останалата територия остава достъпна за земеделие и животновъдство. 

Терените, използвани по време на строителството, се рекултивират, а хумусният слой се връща обратно. Имотите, с изключение на площите за изграждане и експлоатация, запазват своето предназначение. Европейски практики показват успешна симбиоза – в Испания близо 40% от турбините се намират върху земеделски земи, на които се отглеждат лозя и маслинови дървета. В Полша фермери отглеждат царевица и слънчоглед край турбини, без това да вреди на добивите. У нас, в района на Каварна, стопани успешно комбинират производство на пшеница и слънчоглед с работещи ветропаркове, като допълнително печелят от наем на земята.

Социален ангажимент към местната общност

Освен че щадят природата, ветропарковете носят и реални ползи за хората. Като отговорен инвеститор, СРС България ще инвестира близо 560 хиляди евро годишно за социални и инфраструктурни проекти в рамките на експлоатационния период на ветропарка. Годишното дарение възлиза на 1.5% от произведената енергия и ще бъде насочено към конкретни социални мерки по предложение на кмета или Общинския съвет – така, че местната общност реално ще участва в определянето на приоритетите.

Да отворим вратата за бъдещето

Ветропарковете не са лишени от предизвикателства, но световният и българският опит показват, че те могат да бъдат част от решението – особено когато развитието се базира на диалог, прозрачност и наука. Добрич и регионът имат шанс да бъдат не само енергиен, но и екологичен лидер в България.