След празника Възнесение Господне входът на рая или на царството небесно остава отворен. Затова всички молитви на Задушница са насочени към това мъртвите да влязат в Божието царство с вяра. 

Богослужебното в църквата на този ден е посветено на молитви за починалите. То започва с траурен зън на църковната камбана. 

Отслужва се заупокойна служба. Гробищата се посещават от опечалените, както в деня на Задушница, така и преди него. Оставят се цветя, прелива се с вино, палят се свещи и се кади. Опечалените разчупват обреден хляб, след което го раздават, изричайки словата "Бог да прости". 

Преди опечалените да се запътят към гробищата, трябва да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този начин душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от дома и да намерят пътя към небесното царство. 

У нас в Родопите се спазва един обичай - боядисване на великденски яйца, тъй като Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Друго вярване е, че този обичай прогонва болестите, бедите и бедствията.  

Също така на Черешова задушница се спазва друг обичай - говори колкото се може по-малко, а по възможност изобщо не се говори. 

Какво не трябва да се прави на Черешова задушница?

Има 5 строги забрани, които всеки трябва да спазва, ако не иска да го сполетят нещастия. Те са:  

* Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;

* На гроба не се яде от подавките и не се пие;

* На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.

* Не се върши никаква работа

* По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите.

Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.