Нападението от сив царевичен хоботник е особено опасно при пролетните култури в Добруджа, като сериозно засегнати са царевичните насаждения, а слънчогледът е с по-малко проблеми. 

Велика Стоилкова: За първа година наблюдаваме празни зърнени класове

Това стана ясно от думите на проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, който заедно с представители на Областна дирекция „Земеделие“ е участвал в обследването на нивите в три области – Силистра, Добрич и Варна. 

В Добричка област тази пролет са обследвани 1117 хектара, засети с царевица и 985 хектара, засети със слънчоглед. Проверките са направени в общините Крушари, Генерал Тошево, Шабла, Каварна и Балчик. 

„Проблемът е много сериозен в общините Крушари и Генерал Тошево, макар че и в другите общини популационната плътност на сивия царевичен хоботник е на прага на икономическата вредност“, коментира за Агри.БГ проф. Киряков. 

Общо за Добричка област броят на неприятелите на квадратен метър е от 2,5 до 15 броя, като нагризванията засягат от 20% на листната маса до почти 100% на растенията, които са поникнали. Освен това този неприятел атакува и под повърхността на земята, допълва професорът. 

При царевицата картината е много лоша, по-малко неприятели на единица площ са наблюдавани в общините Шабла, Каварна и Балчик.

На стопаните им се налага да правят презасяване на засегнатите култури. При царевицата вече са презасяти около 1153 дка, но сигурно са повече, смята специалистът. Бъдещата реколта зависи от дъждовете, те ще определят дали ще има зърно или ще бъде само за силаж. 

По-големият проблем е, че земеделците сеят новата царевица на местата, където вече има неприятел, предупреждава ученият. В силно засегнатите общини са намерени по 15 броя на една шепа разстояние, а не на квадратен метър, което е много страшно.

Освен това е необходимо да има пространствена изолация, но за Добруджа е много трудно да се постигне, тъй като в едно землище работят пет, шест до десет земеделски производители, като всеки сее според неговия сеитбооборот, а полетата ги дели много малко разстояние. 

„Единственото нещо, което може да се направи е да бъде признат някой инсектицид, който може да помогне на земеделските стопани. Дори да не е на 100%, но поне да свали наполовина щетата, или пък да се стигне до дерогация“, смята проф. Киряков. 

Според него от четири култури не става пълен сеитбооборот. Проблемът е, че дори да се направи сеитбооборот от повече култури, остава отворен въпросът какво ще прави след това фермерът, как ще продава реколтата, за която няма пазари. 

През последните години няма висок зимен запас на влага в дълбочина в почвата. В периодите, когато има достатъчно влага, самият хоботник се напада от различни болести и това води до намаляване на плътността и популацията. 

В тази ситуация според проф. Киряков не е желателно да се прави повторка или монокултурно отглеждане, но понякога сеитбооборотът не се напасва. 

Нападенията на хоботника не подминават и нивите, отглеждани по No-Till технологията. На места там има по 15 броя на квадратен метър, а 30% от посева не е поникнал. 

По отношение на слънчогледа ситуацията е малко по-добра, като плътност на неприятеля от 2 броя на квадратен метър. Повредите по листата варират от около 10% до 30%. Слънчогледът изглежда не е особено интересен за неприятелите и проф. Киряков прогнозира, че културата ще се „измъкне“, макар че са регистрирани нагризвания. 

По време на обследването в Силистренска област, посевите са били много напред в развитието си. Само в община Кайнарджа, която граничи с добричките общини Генерал Тошево и Крушаре, един от фермерите е имал доста голямо нападение и вече е разорал около 23 хектара слънчоглед. 

Източник: Агри.бг