Вятърната енергия – чиста, ефективна и стратегически важна – все по-често попада в окото на бурята от дезинформация. В регионите на България, където се планират или вече се изграждат вятърни паркове, манипулациите и страховете често надделяват над фактите. Но каква е истината зад сензационните твърдения?

Вятърът на промяната: Как митове и лъжи спират енергийното бъдеще на България

Дезинформацията, свързана с възобновяемите източници на енергия, представлява значителна бариера пред устойчивия енергиен преход на България. В контекста на амбициозните цели на страната за декарбонизация и интеграция на чисти енергийни технологии, съществуването на устойчива и проверена информационна среда е от съществено значение. През последните години се наблюдава трайна тенденция на разпространение на неверни или манипулативни твърдения, особено по отношение на вятърната енергия. Това води до създаване на обществено напрежение, отслабване на доверието в институциите и блокиране на инвестиционни проекти, които имат стратегическо значение за страната и регионите, в които се планират.

Най-често срещаните неверни твърдения включват предположения, че вятърните турбини увреждат здравето на хората, че създават опасност за дивата природа, че влошават условията за земеделие или че производството им е енергийно неефективно. Научните и регулаторни данни обаче ясно опровергават тези твърдения.

Изключително важно е да се знае, че всеки проект подлежи на задължителна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), като се изисква спазване на определени европейски и международни стандарти. Няма доказана взаимовръзка между вятърните турбини и здравословни проблеми. Световната здравна организация (СЗО), Европейската комисия и множество академични институти подчертават, че шумът от турбините е под допустимите норми. Освен това, у нас законово е установено минимално отстояние от 500 метра от населени места, което гарантира безопасност, както и съответствие с екологичните и шумови норми.

Данните на Европейската комисия и Международната агенция по енергетика (IEA) показват, че съвременните турбини възстановяват енергията, използвана за тяхното производство, в рамките на 6 до 12 месеца. След това работят 20–25 години, произвеждайки 100% чиста електроенергия, без да генерират вредни емисии. А когато животът им приключи, до 90% от компонентите могат да бъдат рециклирани.

Вятърните турбини заемат изключително малък процент от земеделската площ – често под 1% – и не пречат на обработката на земята. Много фермери в Европа и по света дори печелят допълнителен доход от отдаване на части от земята за инсталации.

Въпреки това, дезинформацията продължава да се разпространява, основно чрез социалните мрежи и неформални онлайн платформи. Често се използват сензационни заглавия, подвеждащи визуални материали, анонимни или измислени „експертни“ мнения и остарели научни източници, представени извън контекста. Този подход цели да въздейства емоционално, като създава усещане за заплаха и несигурност. Това от своя страна води до мобилизиране на локален обществен натиск, който в някои случаи е достатъчен, за да блокира проекти от стратегическо значение. Инвеститорите, изправени пред подобна непредвидимост, често се ориентират към съседни страни с по-стабилна регулаторна и комуникационна среда, каквито са например Румъния и Гърция.

На фона на това предизвикателство става ясно, че устойчивото развитие на сектора изисква не само технологични и финансови решения, но и адекватна институционална реакция. Повишаването на обществената информираност и насърчаването на критичното мислене са ключови. Необходимо е също така активно участие на институциите в създаването на достъпни и надеждни комуникационни канали, както и в подкрепа на медиите и гражданските организации, които работят за проверка на фактите и противодействие на манипулации.

Паралелно с това, на терен съществуват и примери за добри практики. Проектите на компанията CPC Bulgaria демонстрират възможност за ефективно взаимодействие между частния сектор и местните общности. Компанията е поела ангажимент да дарява 1.5% от произведената електроенергия – това се равнява на около 560 000 евро годишно – обратно в региона, където се реализират проектите. Тези средства ще се управляват в сътрудничество с местната власт и ще се насочват към реални нужди, като поддръжка на образователни и здравни институции, подобряване на инфраструктурата и други приоритетни дейности.

Битката не е срещу турбините, а срещу страха

В заключение, успешното развитие на вятърната енергия в България не зависи единствено от природните ресурси или от инвестиционната рамка. То е пряко обвързано с качеството на публичния дебат, доверието в институциите и способността на обществото да различава проверена информация от умишлено подвеждащо съдържание. Справянето с дезинформацията трябва да бъде интегрирана част от националната политика в областта на енергетиката, ако страната цели да постигне дългосрочна устойчивост, икономически растеж и енергийна сигурност.

Когато гражданите разполагат с достъп до проверена информация, те могат да вземат информирани решения. А информираното общество е най-добрата защита срещу дезинформацията.

Вятърът може да е невидим – но резултатите от неговото използване могат да бъдат изключително видими. Нека му позволим да работи за нас.