В последните години думата „преход“ стана нарицателна за България. Но този път не става дума за политически или икономически преход, а за енергиен – и той тече буквално пред очите ни.

Въпреки че близо 46% от електричеството у нас все още идва от въглища (по данни на ЕВРОСТАТ за 2024 г.), промяната вече е в ход. Вятърни турбини се издигат по хълмовете на Добруджа, фотоволтаици огряват полета в Стара Загора, а думите „умна мрежа“ и „съхранение на енергия“ се чуват все по-често не само от инженери, но и от кметове и обикновени хора.

Защо трябва да се променим?

България има ангажимент към ЕС: до 2030 г. поне 42.5% от потреблението на енергия трябва да е произведено от възобновяеми енергийни източници. За сравнение: през 2022 г. този дял е около 23%. Напредъкът е реален, но бавен.

Природата вече ни показва защо не можем да чакаме. Юли 2024 г. беше най-горещият месец, откакто се води статистика. Суши, бури и екстремни температури стават новото нормално, а климатичните модели ясно показват, че въглеродните емисии на индустрията трябва да намалеят драстично – и то веднага.

Темата за енергийния преход заема все по-централно място в глобалните и националните стратегии за устойчиво развитие. В основата на този процес стои амбицията да се трансформира енергийната система – от такава, която разчита основно на изкопаеми горива, към система, изградена върху възобновяеми източници на енергия като вятър, слънце, вода и биомаса. Целта е ясна: намаляване на вредните емисии, борба с климатичните промени и изграждане на по-чиста и устойчива икономика.

България, както и останалите страни в Европейския съюз, е част от този процес. Въпреки че въглищата все още играят голяма роля в производството на електроенергия, особено през зимните месеци, през последните години се наблюдават ясни признаци на промяна. Делът на възобновяемите енергийни източници нараства, а инсталираните мощности от вятърна енергия, макар и по-бавно, продължават да се увеличават. Това е постепенен, но неизбежен преход, който изисква стратегическо мислене, дългосрочни инвестиции и силна обществена подкрепа.

Сред възобновяемите източници, вятърната енергия играе особено важна роля. Тя е не само чиста, като не отделя въглеродни емисии, отпадъци или друго замърсяване, но е и една от най-рентабилните технологии за производство на електроенергия. Това я прави изключително привлекателна както за бизнеса, така и за домакинствата. Благодарение на добрите ветрови условия в Североизточна България, страната разполага с реален потенциал за развитие в този сектор.

Вятърната енергия е не просто алтернатива, а възможност

Вятърната енергия заедно с хидроцентралите е най-достъпната форма на нова енергия днес. Знаете ли, че един средно голям вятърен парк може да захрани над 60 000 домакинства годишно? Или че България има потенциал да достигне 3000 MW инсталирани вятърни мощности до 2030 г. (при около 700 MW днес). В Добруджа вятърът средногодишно духа с над 6 м/сек. – повече от някои германски и холандски локации с вече изградени вятърни паркове. Цената на вятърната енергия е паднала с над 70% за последните 10 години, според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

Мрежа от бъдещето – нужна още днес

Разбира се, за да се реализира този потенциал, електропреносната мрежа трябва да бъде адаптирана. Тя трябва да може да поема енергия от неравномерно разпределени и променливи по своя характер източници – каквито са вятърните и фотоволтаичните централи. Колкото и чиста да е енергията, тя е безполезна, ако не може да бъде доставена. Именно затова модернизацията на електропреносната мрежа е критично важна.

България все още разчита на стара инфраструктура, изградена за централизирана енергетика. А възобновяемите източници са разпределени, променливи и нуждаещи се от гъвкавост. Необходимите промени включват: изграждане на умни мрежи (smart grids), цифров контрол и мониторинг в реално време, батерийни системи за съхранение, хибридни решения с водород и помпено-акумулиращи станции.

Вече се работи в тази посока, но темпото трябва да бъде ускорено с помощта на целенасочени политики и обществена подкрепа.

Друг ключов елемент от енергийния преход е съхранението на енергия. Тъй като природните източници на енергия не са постоянни, вятърът не духа непрекъснато, а слънцето не грее денонощно, е необходима система за съхраняване на излишната енергия в периоди на висок добив и използването ѝ в по-късни моменти. Технологиите в тази област се развиват бързо – от батерийни паркове и водород до помпено-акумулиращи системи. България също планира пилотни проекти, които ще дадат основа за бъдещо мащабно внедряване.

Вятърната енергия обаче не е само част от решението – тя е двигател на по-широка трансформация. Тя стимулира иновации, ускорява модернизацията на системата и открива нови възможности за бизнеса и местните общности. Именно тук идва и социалният аспект на този преход – той може и трябва да носи реални ползи за хората, които живеят в районите, където се развиват проектите.

Пример за това е ангажиментът на CPC Bulgaria, която не просто инвестира в изграждането на вятърни паркове, но и връща част от произведената стойност обратно в региона. Компанията ще дарява 1.5% от произведената енергия под формата на финансови средства – около 560 000 евро годишно – за подкрепа на местни инициативи. Тези средства могат да бъдат вложени в ремонти на училища, модернизация на здравни заведения, инфраструктурни подобрения и други проекти, които отговарят на нуждите на общностите. Разпределението на средствата се прави съвместно с местните власти, така че всяка община може да насочи ресурсите там, където ефектът ще бъде най-значим.

Този модел на отговорно инвестиране показва, че устойчивата енергия не е само въпрос на технологии – тя е възможност за социална отговорност, икономическо развитие и по-добро качество на живот.

„Най-доброто време да инвестираме в чиста енергия беше вчера. Следващото най-добро време е днес.“ – Международната агенция за възобновяема енергия /IRENA /, 2023

Енергийният преход не е само въпрос на иновации – той е въпрос на визия. Каква България искаме през 2040 г.? Замърсена и зависима, или зелена и автономна?

Вятърът не може да реши всичко сам, но може да бъде началото на нова ера. България все още се намира в началото на този път, но посоката е ясна. С правилна визия, активна обществена роля и подкрепа от отговорни компании, страната може да се превърне в успешен пример за енергиен преход – преход, който носи ползи за всички: за природата, за икономиката и за хората.