Климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства на нашето съвремие – покачването на глобалните температури, зачестилите екстремни метеорологични явления и загубата на биоразнообразие са пряко следствие от прекомерното отделяне на парникови газове в атмосферата. Основният източник на тези вредни емисии е изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ. В този контекст възобновяемите енергийни източници, и най-вече вятърната енергия, се очертават като ключов инструмент в борбата срещу климатичните промени. Вятърните турбини произвеждат електричество, без да отделят въглероден диоксид или други замърсители, а според Междуправителствения панел по климатични промени увеличаването на дела на възобновяемите източници е от решаващо значение за ограничаването на глобалното затопляне до 1.5°C.

Едно от най-големите предимства на вятърната енергия е ниският въглероден отпечатък през целия ѝ жизнен цикъл. Дори когато се вземат предвид производството, транспортирането и монтажът на турбините, отделяните емисии остават минимални – около 10 грама CO₂ на киловатчас електроенергия, докато въглищата отделят над 800 грама, а природният газ – над 300 грама за същото количество. Тези данни потвърждават, че вятърната енергия е една от най-чистите технологии за производство на електричество и мощен съюзник в борбата срещу климатичните промени.

Ролята на вятърната енергия в енергийния преход става все по-значима с всяка изминала година. Само за 2013 г. в САЩ произведената от вятър електроенергия е намалила емисиите с над 126 милиона тона въглероден диоксид – еквивалентно на премахването на 20 милиона автомобила от пътищата. Подобни резултати са напълно постижими и в България, ако се увеличат инвестициите във ветропаркове. Това не само ще намали въглеродния отпечатък на страната, но и ще повиши енергийната ѝ независимост и сигурност.

Освен че намалява емисиите на парникови газове, вятърната енергия допринася и за подобряване на качеството на въздуха, като предотвратява отделянето на вредни вещества като серен диоксид и азотни оксиди – основни причинители на респираторни и други здравословни проблеми. Замяната на изкопаемите горива с чисти източници като вятъра води до значително намаляване на тези замърсители и до по-здравословна среда за всички.

Икономическите ползи също са значими. Технологичният напредък през последното десетилетие доведе до рязко намаляване на разходите за изграждане и поддръжка на вятърни паркове, а цената на произведената електроенергия вече е по-ниска от тази на традиционните източници като въглища и газ. Секторът създава нови работни места – от инженери и техници до специалисти по управление на енергийни мрежи и местни бизнеси, ангажирани с изграждането и поддръжката на турбините. За да се реализира пълният потенциал на вятърната енергия у нас, са необходими целенасочени политики, инвестиции и модернизация на електропреносната мрежа, които да улеснят интеграцията на новите мощности и да гарантират стабилност при променливото производство от възобновяеми източници.

В заключение, вятърната енергия играе ключова роля в борбата с климатичните промени, като предлага чисто, надеждно и икономически изгодно решение за намаляване на въглеродния отпечатък както на глобално, така и на национално ниво. С правилните политики и инвестиции България може не само да постигне целите си за декарбонизация, но и да създаде по-здравословна среда и по-силна икономика за бъдещите поколения. Вятърната енергия не носи ползи само за природата, но и за хората. Такъв е примерът с инвеститорът СРС България, който ще предоставяни приблизително 560 хиляди евро годишно за социални и инфраструктурни проекти за целия период на експлоатация на ветропарка в община Добричка. Размерът на годишното дарение възлиза на 1.5% от произведената енергия. Така местната общност получава реална възможност да участва в определянето на приоритетите за развитие, а България прави още една крачка към по-чисто и устойчиво бъдеще.