В Народното събрание вече е приета на първо четене законова промяна, която предвижда забрана за използване на мобилни телефони в училище за комуникационни цели. Изключения се допускат само за строго образователни дейности, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства. Как обаче изглежда това на практика и как реагират училищата и родителите в Добрич?

Частните училища „Мария Монтесори“ и „Райко Цончев“ телефоните се събират още сутринта

В двете частни училища „Мария Монтесори“ и „Райко Цончев“ учениците отдавна учат без телефони. „Ние прилагаме тази мярка от самото създаване на училището – сутрин телефоните се събират и се връщат едва в края на деня. Всеки има своя кутия, а устройствата се съхраняват заключени в метален шкаф в дирекцията. Ако се наложи, децата звънят от нашите служебни телефони“, разказва директорката Надежда Иванова.

В гимназията засега телефоните се прибират само по време на часовете, но Иванова уточнява, че скоро вероятно ще се събират и там още от първия час.

Причината е ясна – дори по-големите ученици се разсейват. „Те са големи, но пак постоянно звънят, пишат си в междучасията, вместо да се приготвят за следващия час. Само че това събиране е и административна отговорност – трябва да ги съхраняваме, да ги пазим. А не всички телефони са евтини“, допълва тя.

Директорката забелязва видима промяна при по-малките деца – стават по-концентрирани, общуват повече, измислят игри, пеят, поръчват си храна заедно. „Не са фиксирани в екраните, което е много по-здравословно. При големите в междучасието виждаш петнайсет наведени глави – всеки гледа в телефона си, без да си говорят“, казва Иванова.

Тя подкрепя и използването на устройствата за учебни цели, когато има смисъл. „Преподавател може да реши да направи игра Kahoot по материала или пък в часовете по информатика учениците разработват приложение, което сканира изображения от учебника и ги визуализира в 3D. Това вече е оправдано. Но за обикновени справки имаме компютри с интернет във всяка стая“, пояснява директорката.

Въпреки положителния ефект, Иванова признава, че контролът при гимназистите е по-труден. „Някои ще донесат два телефона – един предават, друг държат в джоба. Това е още един ангажимент за учителите. По-скоро трябва да ги убеждаваме, че това е за тяхно добро и че има и друг начин да общуват, не само през екраните“, смята тя.

СУ „Св. Климент Охридски“ – кутии по номера и идея за шкафове с ключета

В най-голямото училище в Добрич – СУ „Св. Климент Охридски“, телефоните се събират по ясен ред. „Във всяка стая има дървена кутия с номера. Всяко дете си има номерче и поставя телефона си там в началото на часа, а в края си го взима обратно“, обяснява директорката Силвия Димитрова. В първи и втори клас децата въобще не носят телефони, а от четвърти нагоре системата с кутиите важи за всички.

По повод обсъжданата идея телефоните да се събират още на входа на училището, Димитрова е предпазлива. „Чисто физически това би било много трудно – потокът от ученици е огромен и ще забави влизането. Отговорността на директора също става огромна. По-скоро обмисляме вариант с метални шкафове по етажите – с индивидуални ключета за всяко дете“, казва тя.

Резултатите от сегашната практика са очевидни според нея – учениците са по-внимателни, по-фокусирани и се връщат към общуването лице в лице. „Социалният контакт и емоционалната интелигентност са неща, от които младите поколения силно страдат. Телефоните не могат да ги заменят“, допълва директорката.

Не липсват и трудности – някои ученици, особено в гимназиалния етап, се опитват да заобикалят правилата. „Някои носят два телефона – по-евтиният оставят в кутията, а скъпият си остава у тях. Докато се обърне учителят, вече е в ръката им. Телефонът е целият им свят“, признава тя.

В ПГ по ветеринарна медицина: „Организационно ще е много трудно“

В Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Г. Павлов“ също има забрана за ползване на телефони в час. „Учениците ги оставят в специални кутии на бюрото на преподавателя и си ги взимат в края на часа, така че през междучасията имат достъп до тях“, обяснява директорката Даниела Станкова.

Тя обаче гледа скептично на идеята телефоните да се прибират още на входа на училището и да стоят заключени през целия ден. „Организационно ще бъде изключително трудно. Телефоните вече са скъпи, а ние ще трябва да носим отговорност за тях. Това означава още човек от персонала, специални шкафове, наблюдение... Едва ли ще се получи лесно. Но ако законът го изисква, ще го направим“, казва Станкова.

Учебният процес понякога налага изключения. „Използваме телефони и за образователни цели – платформи, тестове, линкове. Но това води до противоречие – веднъж казваме „оставете ги“, после „вземете ги“, коментира Станкова.

Родителите: „за“ ограничаването, но с резерви за сигурността

Родителите, с които разговаряхме, по правило подкрепят ограничаването на телефоните, но повдигат въпроса за безопасността на децата след часовете.

Жулиета Радева, майка на четвъртокласничка от ОУ „Христо Ботев“, разказва, че досега телефоните не са били позволени, но от тази година децата могат да ги носят, ако се прибират сами.

„Влизайки в класната стая, телефоните се събират и се връчват обратно пет минути преди края на деня, за да може родителят да има връзка с детето, след като напусне двора на училището“, обяснява Радева.

Тя е категорична: „Аз съм против телефоните в час – на сто процента. Но животът стана такъв, че без телефон си с вързани ръце. Най-важното е сигурността.“

Мария Лазарова, майка на деветокласник от ПМГ „Иван Вазов“ и първокласник от СУ „Св. Климент Охридски“, посочва, че в различните училища правилата са различни.

„При малкия има категорична забрана, а при големия не. И дори понякога виждам, че е в час и е на телефона“, казва тя. Според нея бъдещата забрана ще бъде полезна, стига да се прилага еднакво навсякъде.

„Училището е място за образование, не за социални мрежи. Лошо е, че понякога дори преподаватели позволяват използването на телефони, когато не могат да си вземат материала. Забраната трябва да е ясна и еднаква за всички“, подчертава Лазарова.

Другата крайност са резултатите от анкетата на сайта на Про Нюз Добрич

От няколко седмици в сайта на Про Нюз Добрич е публикувана анкета с въпрос: „Телефони в училище: За или против?“. В нея са участвали 705 човека, като преобладава мнението в подкрепа на телефоните – Напълно „за“ – телефоните са нужни за учене и безопасност са гласували 490 човека или 69%.

С възможността По-скоро „за“ – може да се ползват в междучасия са гласували 84 човека или 11%. С По-скоро „против“ – разсейват в час са гласували 28 или 3% от попълнилите анкетата. Напълно „против“ – подкрепям забраната са отбелязали 101 човека или 14%. Двама са заявили, че нямат мнение или зависи от ситуацията.