Летният сезон в крайбрежна Добруджа започва с надежда, но и с ясното съзнание за неговата краткост. В села като Българево, туризмът е важен източник на доходи, но силно зависим от сезона и от външни фактори.

„Сезонът тук започва късно и трае сравнително кратко. Реално движение се усеща едва след 20 юни“, казва Георги Георгиев, кмет на Българево.

Основният туристически поток е концентриран в пиковите месеци – юли и август, когато районът посреща предимно български гости, обяснява Георгиев.

В по-спокойните месеци туристическият поток се поддържа от чужденци – най-вече румънци и молдовци. „Те обикновено идват по време на своите празници, които често съвпадат с нашите. През последните една-две години туристите от Румъния и България са почти поравно. Болата е изключително популярна сред румънците – посещават я от години. Преди войната идваха и много украинци, но сега те се заменят основно от туристи от Молдова.“

Освен туризма, местната икономика се опира и на други традиционни дейности. „Селското стопанство, селският туризъм, отглеждането на пъпеши и до известна степен рибарството. През последните години все повече хора отдават домовете си на туристи“, посочва кметът.

Една от емблемите на района – заливът Болата – вече е под контрола на Министерството на туризма. Сериозен проблем остава лошото състояние на буните в залива, което застрашава сигурността на туристите и облика на мястото. „Ако отговорността за ремонта вече е в ръцете на областната управа, тя трябва да осигури финансиране и проучване. Това обаче не е бърз процес – минава през държавния бюджет. Лично аз не очаквам решение преди 2026 или дори 2027 година“, посочва Георгиев.

За да се развие туризмът устойчиво, според кмета трябва да се насърчава и местната търговия. „Нужни са малки търговски обекти, които да предлагат продукти, свързани с местността и историята – като Калиакра. Все пак, това е третият най-посещаван исторически обект в страната след Царевец и Рилския манастир.“

Крепостта Калиакра е сред най-големите притегателни точки в региона. „През уикендите, когато времето е хубаво, близостта ни с Румъния е предимство. За тях 100–200 километра не са проблем. Идват често и остават с добри впечатления – лично съм разговарял с много от тях“, добавя кметът.

„Българският пазар става все по-важен, а румънците остават стабилно присъствие. Но през последните три години изцяло липсват руски туристи. За нас те бяха сериозен дял, а сега този вакуум няма кой да го запълни“, казва Красимир Митев, който стопанисва къща за гости в селото.

Според него, заместването на руския пазар е трудно, особено в по-малки населени места. „Новите пазари за малко място като Българево са субективна величина. Дори и в национален мащаб, не виждам как може да се компенсира този сериозен сегмент. Говорим за около 20% от туристическия продукт. Всичко, което се представя като ръст от други държави, е по-скоро илюзия.“