На 29 юни в България се отбелязва Денят на занаятите – празник, посветен на хората, които с ръцете и уменията си създават изделия, съхраняващи духа и традициите на нацията.

Занаятите обхващат разнообразни дейности, свързани с ръчното изработване на предмети. Те се делят най-общо на традиционни – основани на вековни техники и технологии – и съвременни, породени от нови нужди, иновации или адаптирани от локални практики. Мнозина занаятчии съчетават умение, талант и творчество, но основите на занаятчийството са достъпни за всеки, стига да прояви желание и постоянство.

В миналото занаятите били не само форма на препитание, но и начин на живот. Младежите започвали обучението си като чираци при утвърдени майстори и години наред усвоявали тънкостите на занаята, за да се превърнат в самостоятелни занаятчии. С индустриалната революция и механизацията на производството ролята на ръчния труд започнала да намалява. За да се съхрани занаятчийството, е нужно подкрепа – включително ограничаване на вноса на масови стоки, които конкурират ръчната изработка.

Народните занаяти са не просто икономическа дейност – те носят в себе си красота, въображение, спецификата на различните етнографски области и духа на българската културна идентичност. Те са живи свидетелства на майсторството, умението и артистизма на българина и заслужават да бъдат съхранявани и предавани на бъдещите поколения.

В съвременна България занаятчийството е регламентирано със Закона за занаятите (ЗЗ), приет от 38-то Народно събрание и в сила от 28 май 2001 г. Основната му цел е да урежда „упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение“. Според закона (чл. 3, ал. 1) „Занаят е производство на изделия или предоставяне на услуги, включени в списъка на занаятите съгласно приложение № 1“, който включва 129 занаята.

В страната функционират 25 Регионални занаятчийски камари (РЗК), обединени в Националната занаятчийска камара (НЗК). РЗК водят регистри на майстори, калфи и чираци, организират изпити за придобиване на квалификация и вписват занаятчийските предприятия. Издадените от НЗК майсторски и калфенски свидетелства са легитимни документи, които се признават почти навсякъде в Европейския съюз и по света, след евентуално приравнително удостоверяване.

Денят на занаятите е повод да отдадем заслужена почит на хората, които пазят традицията жива, и да си припомним, че ръчният труд не е отживелица, а културно богатство и важна част от националната ни идентичност.