България направи историческа стъпка към по-дълбока европейска интеграция, след като днес беше официално приета за 21-вия член на еврозоната. Решението беше утвърдено от Съвета на Европейския съюз (Ecofin), а Европейският парламент даде зелена светлина с убедително мнозинство – 531 гласа „за“, 69 „против“ и 79 „въздържали се“.

От 1 януари 2026 г. българският лев ще бъде заменен от еврото при фиксиран обменен курс от 1 EUR = 1.95583 BGN, който съответства на досегашния курс по валутния борд.

Европейската комисия и Европейската централна банка в началото на юни публикуваха положителни конвергентни доклади, в които беше посочено, че България изпълнява всички критерии от Маастрихт, включително ниска инфлация, стабилни публични финанси и устойчив валутен курс.

Очаква се през август да започне масова информационна кампания към гражданите и бизнеса. От есента цените ще бъдат изписвани двойно – в лева и евро – а през първите седмици на януари 2026 г. двете валути ще се използват паралелно.

Българската народна банка и Министерството на финансите ще следят процеса по конверсия, като се ангажират с контрол върху цените, за да се предотвратят спекулации.

Въпреки институционалната подкрепа, общественото мнение остава разделено. Данните от последния Евробарометър сочат, че около 53% от българите се обявяват против въвеждането на еврото, докато 45% го подкрепят. Това доведе до серия от граждански протести в София и други градове.

С присъединяването си България става първата страна от Черноморския регион, която приема еврото. Според икономисти, това може да засили чуждестранните инвестиции и да ускори икономическото сближаване със Западна Европа.

Последната държава, която се присъедини към еврозоната, беше Хърватия през 2023 г. България следва сходен сценарий, макар и с по-голяма обществена поляризация.