В експозицията „Добруджа и морето“ на Историческия музей в Каварна, разположена в сградата на хамама, са представени каменни котви и елементи от котвени системи, които са древни свидетелства за развитието на мореплаването и пристанищната дейност по западното крайбрежие на Черно море.

Системните подводни археологически проучвания в акваторията на Добруджанското Черноморско крайбрежие имат за цел както разузнаване и фиксиране на древни пристани и места за товаро-разтоварни дейности, така и набелязване на обекти за по-задълбочено изследване. В резултат от тези проучвания е събран значителен брой каменни котви и каменни щокове от каменно-дървени котви, датирани в широк хронологически диапазон – от късната бронзова епоха до ранната желязна епоха (средата на II – средата на I хил. пр. Хр.), посочват от Исторически музей Каварна.

Петрографските анализи показват, че значителна част от котвите са изработени от камък с местен произход, което свидетелства за активно каботажно тракийско корабоплаване по крайбрежието през този период. Наред с тях обаче са регистрирани и котви, най-често с три отвора, изработени от камък с чужд произход, което е ясен индикатор за осъществявани търговски контакти с Източносредиземноморския свят. Търговският характер на тези плавания се потвърждава и от други находки, сред които полиметален слитък със съдържание на злато и сребро, открит в залива на Калиакра.

Сред основните обекти на подводните проучвания се открояват районите на Калиакра и Каварна. В акваторията на древното селище Бизоне (Чиракман, днешна Каварна) са открити каменни котви с един и с три отвора, както и богата керамика от различни исторически епохи – елинистическа, римска, късноантична и османска. Тези данни очертават дълготрайна пристанищна активност и свидетелстват за ранни стоянки за товаро-разтоварни работи, свързани с гръцките търговски кораби още в началото на колонизацията на тракийското селище Бизоне, допълват още от Историческия музей.