На 8 юли 2025 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС одобриха окончателно членството на България в Еврозоната с фиксиран курс 1 EUR = 1.95583 BGN. Еврото ще бъде въведено на 1 януари 2026 г. В тази връзка Информационна медия Про Нюз Добрич ви среща с Татяна Гичева, ръководител на Център "Европа Директно - Добрич", за да разясни какво всъщност да очакват жителите на област Добрич.

България окончателно бе приета в Еврозоната. Какво предстои от тук нататък?

От 1 август 2025 година всички търговци и всички институции, които боравят със средства, трябва задължително да имат обявени цените в евро и в лева. За момента няма поставено изискване коя валута да бъде първо изписана, въпросът е и двата вида валута да бъдат записани с еднакъв по стил и големина шрифт, за да не води до заблуда. Ние се срещаме с граждани в различните населени места в област Добрич и им обясняваме да внимават изключително много и да не се подлъгват, че има намаление на дадената стока.

Друга важна насока към гражданите е да знаят, че няма нужда в момента да обръщат своите пари от лева в евро — нищо не печелят от това, тъй като официалният курс на превалутиране е 1.95583, а ако сега някой иска да обърне парите си, съответно и банките, и обменните бюра имат други курсове и такси, които имат право да поставят въз основа на законодателството, действащо в момента.

От 1 януари 2026 г. банките и пощенските клонове ще обменят парите в брой на хората по фиксирания курс. Важно е хората да знаят за закръгляването. На пръв поглед един знак след десетичната запетая може да се счита за несъществен, но когато пресметнем по колко се умножава тази една стотинка, сумата нараства доста. Кое е важно да знаем? При пенсиите и заплатите закръгляването става винаги нагоре в полза на получателя на средствата, ако третата цифра след десетичната запетая е по-голяма от нула. При всички други случаи закръгляването става по математическото правило – ако третият знак е по-малък от 5, то закръгляването е към по-малката стойност.

Има ли ограничение в обема на сумите, които можем да превалутираме?

В БНБ няма ограничения за количеството на обменените пари.

В кредитните институции също няма да има ограничение на количеството през първите 6 месеца, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция се прави стандартната предварителна заявка от 3 работни дни.

През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото „Български пощи“ ЕАД ще обменят банкноти и монети от левове в евро в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден трябва да бъде подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната.

Моят личен съвет към хората е да не се втурват след 1 януари всички да превалутират, за да не става струпване в банките и пощенските клонове.

Важно е да се знае, че сметките, които гражданите имат в банките, няма необходимост да бъдат заявявани за превалутиране. Това ще бъде направено автоматично.

До кога ще може да плащаме в лева в магазините?

Важно е гражданите да знаят, че само през първия месец ще може да се плаща и в лева, и в евро в търговските обекти. В периода на двойно обращение търговецът връща рестото изцяло в евро, освен при липса на наличност, когато търговецът може да върне рестото изцяло в левове.

Оттам нататък е гарантирано, че нито банките, нито пощенските клонове ще събират такса за извършване на превалутирането. След шестия месец е възможно някои от банковите институции да обявят такса за тази услуга или да обменят на различен от фиксирания курс.

От Център "Европа Директно" правите срещи с различни общности в област Добрич. Кои са основните притеснения на хората в малките населени места?

Вече не бих казала, че хората имат притеснения. Днес бяхме на среща в Крушари с 25 души от Община Крушари и премина сравнително спокойно, с усмивка. Притесненията на хората не са към еврото, а към почтеността на търговците и упражняването на контрол от институциите. Винаги давам моето мнение, че е важно нашето отношение към търговците. Ако ние забелязваме нередности, трябва да сигнализираме, иначе няма как компетентните органи да бъдат навсякъде.

Къде могат да бъдат подавани тези сигнали?

Националната агенция за приходите – когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги без това да е обосновано от обективни икономически фактори;

Комисията за защита на потребителите – когато нарушенията са свързани с двойното обозначаване на цените или друго подвеждане на потребителите;

Българската народна банка – при нарушения на поднадзорните на БНБ кредитни институции;

Комисията за финансов надзор – при нарушения на поднадзорните на КФН банки и инвестиционни посредници, изпълняващи функциите на депозитари, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, организирани пазари на ценни книжа;

Министърът на електронното управление – когато административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не са привели информационните си системи, обработващи финансова информация, в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и на Закона за електронното управление.

Могат ли възрастните хора да се оправят с еврото?

Според мен трябва да се говори с по-възрастните хора, за да свикнат да разпознават банкнотите и монетите, защото днес в Крушари възрастен човек показа една монета, мислейки си, че е евро, но тя се оказа монета от държава извън Еврозоната.

Център "Европа Директно" – Добрич подготви една малка изложба, която пуснахме в края на 2024 година в Младежки център – Добрич. Тази година тя престоява по един месец във всяка от общините в областта. Целта на тази изложба е да представи видовете банкноти от двете серии, както и монетите, които са в обръщение, да обясним как ще изглеждат българските монети. Смятам, че така – чрез нагледни материали – хората по-лесно се ориентират. Освен това раздаваме и информационни брошури, отговаряме на въпроси на гражданите, правим срещи, предоставяме информация на медиите, включваме се по всякакъв възможен начин в подкрепа на това хората да бъдат информирани и да не попадат под обстрела на дезинформацията.

В обществения дебат съществуват две крайности – едни твърдят, че ще станем много богати, а други – че ще обеднеем двойно. Каква е реалността?

Истината е по-сложна. Да, номинално доходите ни може да изглеждат по-ниски след въвеждането на еврото, но реалният въпрос е свързан с покупателната способност – какво можем да си купим с тези доходи. А това зависи най-вече от инфлацията и от това дали ще бъде допусната спекула с цените.

Също така е важно да се опровергае един популярен мит – че ще плащаме дълговете на други държави от Еврозоната, например на Гърция, която преди години изпадна в криза. Истината е, че днес Гърция се справя много добре икономически, именно защото Европейската централна банка (ЕЦБ) ѝ помогна, като ѝ отпусна кредити. Тези кредити се изплащат от самата Гърция и ѝ помогнаха да излезе от кризата.

Дали ще забогатеем или обеднеем, не зависи само от валутата. Зависи от нас – от това как рекламираме туризма си, какво качество предлагаме като държава, как развиваме икономиката си. Смяната на валутата създава възможности, а от нас зависи дали ще ги използваме.

---

„Еврото отблизо“ е специална поредица на Информационна медия Про Нюз Добрич, създадена с цел да предоставя полезна и достъпна информация по теми, свързани с процеса на присъединяване на България към еврозоната. Изразените мнения и твърдения в материалите са на събеседниците и не отразяват непременно позицията на медията.