Пчеларството в област Добрич преминава през трудна година – както по отношение на добивите, така и в икономически план, показват впечатленията на стопани от региона. Въпреки че Добруджа традиционно се свързва с висок потенциал за производство на мед, през 2025 г. количествата са по-скоро средни за страната, а част от производителите отчитат сериозен спад спрямо предходния сезон.

„Добивът на повечето места е по-малко, отколкото предни години“, посочва Галин Георгиев, председател на пчеларско сдружение „Пчела Добрич 1946“. По думите му средно от пчелно семейство се получават около 20 килограма мед – ниво, под типичните стойности за Добруджа. Лекото покачване на изкупните цени на едро – с около 20 стотинки спрямо 2024 г. – не компенсира повишените разходи на стопанствата.

Основна причина за по-слабите добиви са климатичните аномалии, довели до почти пълно отсъствие на паши през пролетта. „Акацията изобщо не цъфна заради студовете, след това овощните – също. Единствената стопанска паша, от която имаше мед – беше слънчогледът“, обяснява Георгиев. Промените в климата се комбинират с ограничения в силата на пчелните семейства, която до голяма степен зависи от използваните препарати за растителна защита в земеделието.

Според сдружението, липсата на адекватен контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) позволява прилагането на забранени препарати и застрашава здравето на пчелите. „Няма контрол и се използват препарати за растителна защита, които са забранени в България“, посочва Георгиев.

Наред с климатичните и екологичните фактори, икономическата среда също поставя изпитания пред бранша. Търсенето на едро остава почти непроменено от години, а пчеларите подозират картелни практики. „Преработвателите и фирмите, които изкупуват мед, са едни и същи от десетилетия... всичко е едно и също“, коментира Георгиев.

Допълнително натоварване идва от вносния мед от Украйна, Китай и други страни, който нерядко навлиза при съмнителни обстоятелства. Въпреки временна заповед на земеделския министър за спиране на вноса, липсата на контрол не гарантира ефективното ѝ прилагане, твърдят пчеларите.

На този фон Красимир Костадинов, собственик на Пчелин „Халев“, разположен в защитена зона „Суха река“ по Натура 2000, също отчита спад в добива – до около 20 килограма от семейство при 30 килограма година по-рано. Неговото стопанство е сред тези, които разчитат на по-чиста продукция, но климатичните промени не подминават и такива райони.

„Пчелите в един момент се оказват без паша… няма армия, с която да донесат храната“, обяснява Костадинов. Като основен биологичен риск той посочва вароатозата – акар, чието развитие тази година се е изместило по-рано през лятото и изисква ранни третирания.

По думите му ниските изкупни цени правят оцеляването на професионалните пчелари трудно. „Изкупната цена в Германия е 13–14 евро за килограм чист мед, а у нас – 2,25 евро... Това е трагедия, пчеларство няма да има в България“, категоричен е Костадинов.

Той апелира за повече ангажираност от страна на държавата и настоява за регулиране на веригата „производител – доставчик – търговец“, както и за еднакви стандарти на контрол към малките производители и големите търговски вериги.

За много стопанства в Добричко, особено извън фермерските пазари и директната продажба, 2025 г. се оформя като поредна година на изпитание. Пчеларите предупреждават, че без промени в контрола на вноса, използваните препарати и ценовата политика, секторът е изложен на риск от трайно свиване.