Темата за рециклирането и повторното използване на вятърните турбини става все по-актуална, тъй като все повече от първите съоръжения, изградени в Европа, достигат края на своя жизнен цикъл от около 20–25 години.

В края на експлоатационния си срок, всяка вятърна турбина преминава през внимателно планиран процес на демонтаж. Първо се прекъсва връзката ѝ с електропреносната мрежа, след което поетапно се разглобяват основните елементи – витлата, кулата и генераторът. Металните компоненти като стомана, мед и алуминий се рециклират напълно, което е едно от големите предимства на вятърната индустрия.

Предизвикателства все още съществуват при витлата, които са изработени от композитни материали, но новите технологии вече позволяват тяхната преработка или повторна употреба. Според данни на водещата браншова организация Wind Europe, степента на рециклируемост на вятърните турбини е между 85% и 90%. До 2040 г. компанията Vestas планира да произвежда турбини, които ще бъдат 100% рециклируеми.

Съществуват и банкови гаранции, които задължават инвеститорите да премахнат турбините и да възстановят терена след изтичането на експлоатационния срок на проектите.

Все по-широко се прилага концепцията за кръговата икономика, при която почти всички материали от турбините се използват повторно. В Европа вече има примери за близо 100% оползотворяване на компонентите. След демонтажа се предприемат и екологични мерки, включително рекултивация на почвата. Хумусният слой се засипва обратно, за да се възстанови земята до първоначалното ѝ състояние.

Често вместо демонтаж се прилага т.нар. repowering – подмяна на старите турбини с по-ново поколение съоръжения, като се използва вече изградената инфраструктура (кабели, подстанции, пътища). Това съкращава времето и разходите за изграждане. В страни като Германия и Дания тази практика е широко разпространена и има потенциал да се прилага и в България през следващите години.

Демонтажът на турбини изисква детайлно планиране. Използва се тежка техника, транспортирането на масивните конструкции става със специални платформи, а безопасността за хората и природата е приоритет. Процесът минава през екологична оценка, за да се предотвратят негативни въздействия върху околната среда.

Вятърната енергия е „зелена“ не само по време на работа на турбините, но и след края на техния жизнен цикъл, благодарение на високата степен на рециклируемост. Технологиите продължават да се развиват – вече се разработват напълно рециклируеми витла, което ще затвори цикъла на устойчиво използване.

Освен екологичните предимства, вятърните паркове носят и ползи за местните общности. В рамките на определени проекти се предоставят ежегодни дарения, които могат да бъдат инвестирани в училища, здравеопазване, инфраструктура или други обществени нужди. Такъв е примерът със СРС България, които се ангажират да предоставят ежегодно дарение в размер на 1.5% от произведената енергия – което се равнява приблизително на 560 000 евро годишно за целия период на експлоатация на парка.