Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич обръща внимание на живота и творчеството на Ивайло Петров – един от значимите български белетристи на ХХ век, оставил трайна следа и в литературния живот на Добруджа.

Ивайло Петров е творческият псевдоним на Продан Петров Кючуков, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци. През 1942 г. той завършва днешната добричка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, с която остава тясно свързан. В знак на признание към неговото творчество и принос, през 2006 г. училището учредява награда на негово име, която се връчва ежегодно на 11 май на ученик с най-високи постижения в областта на науката.

Писателят дебютира през 50-те години на ХХ век, периода на т.нар. „епически бум“, но широката популярност идва с повестта „Нонкината любов“ (1956 г.). Следват редица значими произведения, сред които романът „Мъртво вълнение“ (1961 г.), повестите „Преди да се родя. И след това“, „Божи работи“, „Най-добрият гражданин на републиката“, както и сборници с разкази като „Любов по пладне“, „Есенни разкази“ и „Три срещи“. Най-известната му книга остава романът „Хайка за вълци“, издаден за първи път през 1982 г.

За своите белетристични постижения Ивайло Петров е удостоен с множество национални отличия. Особено значима за добричката културна общност е Националната литературна награда „Йордан Йовков“, която му е връчена на 23 ноември 1990 г. на тържествено събрание в голямата зала на Драматичния театър „Й. Йовков“ в Добрич.

През 2008 г. издателство „Литературен форум“ и фондация „Бъдеще за България“ учредяват и Национална литературна награда „Ивайло Петров“, като първият ѝ носител е Георги Мишев за романа „Патриархат“.

Макар да живее предимно в София, Ивайло Петров остава активна част от литературния живот на Добруджа и тогавашния Толбухин (дн. Добрич). Той е член на Дружеството на писателите в града, а от Дом-паметник „Йордан Йовков“ публикуват и архивна снимка на дружеството, направена вероятно през 1981 г. пред паметника на Йовков, в чийто център е самият Ивайло Петров.

С припомнянето на тези факти културната институция отдава почит на писател, чието творчество продължава да бъде важна част от българската литературна памет и духовния облик на Добруджа.