В рамките на пътуващия литературен форум Национални културни празници Албена 2025, в Добрич ще бъдат представени няколко творби: Стоян Райчевски – „Отвлечените добруджанци“, Панко Анчев – „Литература и история на литературата“, Енчо Господинов – „В кривото огледало на илюзиите“, Иван Гранитски, Иван Маразов – „Корени и числа“, Христо Славов - „Сняг“.

Събитието ще се състои на 19 септември, от 17.30 часа във фоайето с пиано на Регионална библиотека „Дора Габе“ Добрич. Входът е свободен.

Организатор за поредна година на културните празници „Албена“ е Издателство "Захарий Стоянов".

Вижте повече за авторите и книгите:

заглавие: КОРЕНИ И ЧИСЛА

автор: Иван Гранитски и Иван Маразов

"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния."

Иван Маразов 

заглавие: ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

автор: Панко Анчев

„Българското общество отдавна имаше нужда от истинско, сериозно и задълбочено изследване на историята на отечествената литература и което е по-важно философията на литературния процес. И ето, че след продължителна и плодотворна подготовка литературният теоретик и философ Панко Анчев поднася на интелигентната публика такова изследване.

Повече от четвърт век бе необходим на нашия автор за да подготви това фундаментално изследвне. Панко Анчев се нагърби с почти непосилната задача да препрочете огромния корпус от книжнина през един значителен период – от епохалната книга на преп. Паисий Хилендарски „История славянобългарская“ до началото на XXI век. Период, наситен не само с колосален обем книжнина, десетки и десетки ярки творчески индивидуалности, но и зареден със значителни социални трансформации, които определят спецификата на развойните литературни процеси и изразяват философията и духа на конкретното историческо време.“

Иван Гранитски

заглавие: ОТВЛЕЧЕНИТЕ ДОБРУДЖАНЦИ

автор: Стоян Райчевски

В този том от поредицата „Бежанци“ на издателство „Захарий Стоянов“ читателят ще се запознае с факти и документи за един жесток епизод от драматичната история на добруджанци в борбата за освобождението на Добруджа през Първата световна война.

През втората половина на месец септември 1916 г. българското общество е стъписано от изнесените в пресата сведения за извършените по време на оттеглянето на разгромените румънски войски жестокости и убийства над мирното население в Добруджа и насилственото отвличане на десетки хиляди добруджанци на север към Молдова като заложници – мъже, жени и деца. Те са държани там изолирано в пленнически и концентрационни лагери или набързо изкопани от тях в земята бордеи, и са заставяни да  упражняват тежък физически труд при нечовешки условия на живот и без всякакви медицински грижи. Хиляди от тях умират от глад, болести, студ, и изтощителен труд, и бой. Мнозина са убити при опити да избягат или по време на придвижването им към степите. След края на войната само една част от тях успяват да се завърнат по родните си места. 

заглавие: В КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА ИЛЮЗИИТЕ

автор: Енчо Господинов

„Ако в предишната си книга „Сянката на петнистия кон“ Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в новата си книга „В кривото огледало на илюзиите“ авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от медийното пространство. Затова и едно от есетата е наречена „От бялата лястовица на жицата до тракторите на гнева“, а друго есе „След домашното насилие дойде медийното“, трето есе, озаглавено „Светът в огледалото на медиите“, а четвърта есеистична зарисовка носи сардоничното заглавие „Време ли е да си изядем журналистическите карти?“.

И тази книга на Енчо Господинов доказва, че понякога творби, които формално се определят като публицистика и есеистика, са заредени с много по-голяма художествена и естетическа енергия, отколкото редица прехвалени днес и неудържимо и скандално медийно възхвалявани уж литературни опуси.

Без никакво преувеличение, можем да кажем, че Енчо Господинов е автор, надарен с жилото на критиката на Суифт, чувството за хумор на Марк Твен и задълбочеността на есеистичното проникновение на Цвайг.“

акад. Иван Гранитски 

заглавие: СНЯГ

автор: Христо Славов

Пътят към опасността следва пътеката на тревогата - в новия роман на журналиста Христо Славов.

Лицата, с които ви предстои да се срещните в тази книга, не са хванати от въздуха и назначени за литературни герои да имитират всичко, което го има и което го няма в този свят. Нямат и задачата да изразяват мислите и чувствата, които хората трябва да изпитват, не получават поощрения, когато се премятат и правят гримаси, за да им се подражава. Те не ходят безцелно по страниците, за да събират овации, а когато не ги получават, да замаскират своето изчезване, намирайки утеха в послеслова.

Тези лица са станали литературни герои още преди да се появи книгата. Как човекът става литературен герой - ами като усети, че освен неговите мисли в главата му се появяват и мисли на други хора. Отначало не ги приема с особена радост, но скоро разбира, че чуждите мисли и неговите много си приличат, много се харесват, нощем се прегръщат, а сутрин се сливат... и като дойде моментът да не прави разлика между мислите - коя е негова, коя е чужда, разбира, че е станал литературен герой. За такива хора се борят книгите и затова ходят с празни страници по света, търсят и оглеждат и като видят самосъздал се литературен герой, го канят да си заеме мястото между кориците.

И тази книга ходеше дълго време с празни страници да търси литературните си герои, които да разкажат зимната приказка на живота си. Те са виждали голям сняг, дори радост са изпитвали от него и от снежинките, които са летели между главите им и са се заигравали с косите им, но този сняг им се вижда различен. Това не е техният сняг, който познават и всяка година посрещат, това е друг сняг. Уж пак сняг, но по-тежък и с друг характер... „И тревогата залазва като влага от долния към горния край на душите им".

Тревогата не е гръм да го чуеш, не е светлина да я видиш, а сигнал от невидими частици от нещо, приближаващо се..., което лети във въздуха като самотна душа и търси да се задоми, да добие образ на материя и да се изправи пред главния литературен герой, който пръв е уловил сигнала.

Тревогата попива и в другите литературни герои. Техните мисли нощем също лазят по тавана и рисуват кръгове, раждат видения, кое от кое по-страшно, напъват се да кажат нещо, но не успяват. .. Сутрин светва, кръговете слизат от таваните и се закрепват под очите на героите да изкарат деня, а като мръкне отново отлитат нагоре да танцуват в празното.

Никой в книгата не знае кой е изпратил тревогата. Знаят, че идва от далеч, зад планините, откъдето някой забърква смеси, прибавя съставки от миналото и настоящето и създава бъдещето... Тревогата е уханието на опасността. Там зад планините онзи продължава да смесва билки, да залива всичко със светлина и мрак и да рисува по облаците.

от автора, из предговора