Пчелар от област Добрич: Цената на меда не покрива труда на производителя
Pro News Dobrich
10.10.2025
Климатичните промени, ниските изкупни цени и липсата на ефективен контрол от държавата поставят под заплаха пчеларството в Добруджа. Това сподели пред Про Нюз Добрич Красимир Костадинов, производител на мед от пчелин „Халев“, който от години отглежда пчели в региона и произвежда екологично чист мед.
Климатичните промени – основен враг на пчелите
Според Костадинов все по-честите суши през последните години се отразяват драматично на пчелните семейства. Когато няма почвена влага, растенията почти не отделят нектар и пчелите трудно намират храна. Това забавя биологичното им развитие и често изисква допълнителна намеса от страна на пчеларя. „Ако няма влага и паша, пчелите просто спират да се развиват. Те усещат кога има нектар в природата и чак тогава започват работа“, обяснява той.
Зимните условия също са решаващи – както тежките, така и необичайно топлите зими могат да отслабят пчелите. Най-благоприятна според него е умерена зима, която позволява на пчелите от време на време да излизат от кошера, за да се освобождават от натрупани отпадъчни вещества.
Друг сериозен проблем, който пчеларят откроява, е употребата на химикали – както в растителната защита, така и при лечението на самите пчели. „Лекуваме ги с тежка химия и после очакваме да са жизнени и продуктивни. Това е все едно човек, минал през химиотерапия, да се върне веднага на работа“, казва Костадинов.
Той настоява за по-строг контрол върху пръсканията и по-голямо насърчаване на природосъобразните методи в пчеларството.
Икономическите предизвикателства
По думите му себестойността на един килограм мед е около 7 лева, без включена печалба. В същото време изкупните цени в момента са около 5–5,50 лева, което поставя пчеларите в невъзможност да покриват разходите си. На дребно, на фермерски пазари, цените варират – акациевият мед достига 22–24 лв/кг, мановият е около 18 лв, а букетът – около 12 лв/кг.
Заради ниските изкупни цени много пчелари се принуждават да отлагат инвестиции в нови кошери и оборудване. Част от тях търсят алтернативни методи за лечение на пчелните семейства, включително и с нерегламентирани препарати. „Всеки гледа да се оправя както може – изтънява, спестява, импровизира“, коментира Костадинов. В крайна сметка повечето пчелари са на загуба, а немалка част от тях са принудени да упражняват и други професии, за да се издържат.
Много от пчеларите предпочитат да не плащат осигуровки, за да намалят разходите си. Част от тях продават продукцията си без фактура, което им позволява да оцелеят при ниските изкупни цени. Реално онези, които спазват всички изисквания и работят напълно по правилата, често се оказват нерентабилни и на практика не могат да поддържат стопанствата си. Спасение до известна степен носят фермерските пазари, където качественият мед намира по-добър пазар, посочва Костадинов.
„Преди пчеларството беше допълнителен, но стабилен доход. Сега все повече хора се отказват – в нашия район кошерите намаляха от над 700 на около 230“, споделя производителят.
Липса на ефективен контрол
Костадинов коментира и проблеми в контролната система на сектора. По думите му част от регистрираните пчелари нямат реални пчелни семейства, но продължават да получават субсидии, което изкривява данните и ощетява активните производители.
Той смята, че Министерството на земеделието трябва да възстанови практиката проверките да се извършват от пчелари-проверители, а не само от ветеринарни лекари: „Докторите се страхуват от пчелите, не влизат в кошерите. Така реална проверка няма.“
Силата на продуктите от кошера
Костадинов обръща внимание и на лечебните свойства на продуктите от кошера. „Прополисът е естествен антибиотик, към който не се развива резистентност. Помага за възстановяване на тъканите и укрепва имунната система“, казва той. По думите му и медът има доказано антибактериално действие и може да укрепи организма, стига пчелите да не са били лекувани с тежки препарати.
Снимка: Архив