Да срещнеш мексиканец в българско село е интересна находка, като да откриеш игла в купа сено.  Хесус е мексиканец, който решава да замине за Канада, за да учи английски. В последствие се завръща в Мексико, където работи 10 години като счетоводил. След като успява да спести достатъчно пари, заминава за САЩ и завършва магистратура и докторантура. Научните му изслевания са фокусирани върху въздействието на езиковите политики върху учителите и учениците с мексикански или чуждестранни корени. В момента е професор в Аризонския университет, като работата му е свързана с обучение на бъдещи учители в сферата на езика.

Хесус, защо избра село Езерец?

– Партньорът ми е от България, по-точно от София. Решихме заедно да разгледаме къщи в селата по Черноморието. Избрахме село Езерец, защото беше подходящо за спорт и за осъществяване на една дългогодишна мечта на моя партньор – ученически лагер. Основната причина за решението ни беше след като се пенсионираме да прекарваме тук по пет-шест месеца. Докато бях в селото, се запознах и с Елен, която работи много с общността.

Какво научи за селото и според теб какво го прави уникално?

– За мен това село е много интересно. Впечатли ме, че в него има толкова много дейности. През лятото има концерти, събития – никога не бях виждал такова нещо в Мексико. Не мисля, че има много села в България, като това. Според мен в селото има голям потенциал за развитие. И все пак има и проблеми, като замърсяването, например. Едно от трудните предизвикателства е как хората в общността могат да станат по-активни.

Преди пътувал ли си до България?

– Да, доста съм пътувал. Карал съм ски в Банско, ходил съм на Витоша, бил съм в София. Зопознах се в онлайн група с мексиканци, които живеят в българските гадове – Русе, Пловдив, Бургас, Варна и по Черноморието. Опитвам се да се срещам с тях. Някои ми станаха приятели – дори съм ходил на гости на семействата им.

Според теб има ли възможност селото да се развие още повече и какви идеи би предложил?

– Да, със сигурност има надежда и много възможности за развитие. Това, което Обществения център за околна среда и устойчиво развитие прави с еколагера в селото, е изключително важно. Трябва да се гледат всички аспекти – бизнеси, хотели, ресторанти. И най-важното е всички жители на селото да участват, защото печелят от туристите. Аз преподавам теорията ,,Фондове на знанието“, като идеята е, че ако искаш да запазиш общността жива, трябва да познаваш корените. Въпросите са: Какво е това село? Какъв е поминъка? Как може да ангажирате хората?

Понякога е трудно да се стигне до консенсус относно развитието на нови идеи сред общността. Но ако новодошлите разберат идеята, тогава ще се случи. Не са необходими много пари, а повече ангажираност и работа заедно.

В селото има ли проблеми и какви са те?

– Да! Това е село в близост до плаж с рибари и къщи за гости. Туризмът носи пари, но има и проблеми – боклук, пластмаса… Нужно е повече да се работи по чистотата – повече контейнери за смет и със сигурност повече табели с предупреждението: „Моля, почистете след себе си!“. Друго предизвикателство е, че хората участват в събитията, но не винаги помагат с организацията им. Трябва да работим заедно, за да поддържаме селото чисто и да запазим културата.

Къде са необходими най-много контейнери за рециклиране в селото?

– Определено на плажа! Да има контейнери за рециклиране и табели, защото мисля, че това възпитава.

Докато си в България, имаш ли време да се занимаваш и с традиционни местни дейности, като отглеждането на различни зеленчукови култури, например?

– Иска ми се да имах повече време, но когато дойдох през май, успях да си отгледам в градинката чесън, краставици, тиквички, картофи, спанак, репички. В крайна сметка за петте месеца, в които останахме, успях за засъдя и отгледам доста зеленчуци. След като се пенсионирам, ми се иска да идвам за повече време тук.

Кое е любимото ти място в Езерец?

– Не мисля, че имам любимо място. Харесвам морето и да се виждам с приятели. Хората в село са много добри.

Изпита ли културен шок в началото?

– Може би в началото с храната. Тъй като обичам много мексиканска храна. Но харесвам и домашното българско сирене, защото ми напомня за детството.

Какво мислиш за еколагера в селото?

– Страшно много ми харесва начинът, по който работите за благополучието на общността и борбата ви с екологичните проблеми. Това е много важно, защото без хора като вас, животът ни би бил обречен.

Източник: ecovarna.info