По последните данни, в България около 61% от населението над 18 години страда от наднормено тегло и затлъстяване, 25% са само от затлъстяване. Средните стойности за Европейски съюз са 61%. Така че това е един проблем, който е изключително голям. Не само за България, но и за ЕС. България е на 6-то място по затлъстяване и наднормено тегло сред възрастните хора, и на пето място- сред децата. Защото около 32% от децата на възраст 6-9 години  са с наднормено тегло и затлъстяване.

Данните изнесе пред медии проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска. Тя е един от водещите експерти на започналия днес във ваканционно селище „Албена“ първи национален конгрес по затлъстяване с международно участие. Събитието съвпада с 30-годишнината на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

В средата на 20 век Световната здравна организация включи затлъстяването в световната класификация на болестите, припомни проф. Дърленска. Лекарите са наясно, че затлъстяването не е само въпрос на воля, на избор, а е заболяване, което трябва да се лекува.

„Използването на медикаменти, които се въвеждат подкожно, а впоследствие ще излязат и таблетни форми, е свързано с това, че затлъстяването е хронично заболяване т.е. заболяване за цял живот. Винаги в съвременните препоръки се подхожда да има промяна в начина на живот – правилно хранене, физическа активност, достатъчно сън, но е необходима и терапия с медикаменти. А, когато е необходимо, и метаболитна хирургия“, посочи експертът.

Затлъстяването от десетилетия е епидемия. СЗО преди години нарече детското затлъстяване „тихата епидемия“. В момента статистиката е, че близо 1 млрд. души по света са с наднормено тегло и затлъстяване. А прогнозата е, че до 2035 г. 50% или 4 милиарда души от световното население ще е с наднормено тегло и затлъстяване, каза проф. Дърленска.

Самият начин на живот на хората благоприятства това те да не се хранят правилно, да имат един обездвижен начин на живот – стресът, замърсеният въздух, дори пандемията от ковид, като фактор показа, че хората са изключително уязвими, за да се разболеят от затлъстяване. Между 40 и 70% от вероятността да развием затлъстяване се дължи на гени т.е. почти всеки може да има гени или комбинация от гени, които да увеличат риска. Едно дете, което има проблем с теглото, голяма е вероятността да порасне като възрастен, който има проблем с теглото. „Нашият фокус не е само теглото, а по-скоро да намалим усложненията, свързани с тази мастна тъкан“, подчерта тя.

Има европейски препоръки за подход към затлъстяването и най-новите излязоха през септември миналата година. Едно от нещата, което е много важно да се знае, че, ако индексът на телесна маса, което е златен стандарт за определяне на затлъстяване на база тегло и височина, е 25 и съотношението ръст към обиколка на талията е над 0.5, има някакво функционално усложнение т.е. човек има някакви оплаквания, дори само тогава се препоръчва и терапия с медикаменти. Защото ние искаме да „хващаме“ хората още когато не са развили тежкия стадий на заболяването, за да се превантира и да не се стигне до затлъстяване, сърдечно-съдови усложнения, захарен диабет тип 2 и още много други заболявания.

Положителното е, че все повече хората осъзнават, че затлъстяването е заболяване, че това не е естетичен или козметичен проблем. Все повече знаят, че трябва да отидат на лекар, за да го лекуват, подчерта проф. Дърленска.

Проф. д-р Ханджиева-Дърленска добави, че по нейни наблюдения, българинът има все по-висока здравна култура. “Все повече българи се интересуват, търсят специалист по хранене, за да намалят риска от заболявания, да стареят здравословно. Виждам промяна, става бавно, но все повече се променя схващането на българина за ценноста здраве”, завърши тя.