В професията ѝ няма прожектори, аплодисменти или сцена. И все пак, зад бюрото в Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, в продължение на повече от две десетилетия Магдалена Миткова е водила едни от най-тихите, но най-смислени битки – битките на човечността и съпричастността.
Тя е от хората, за които думата „служба“ звучи не като длъжност, а като призвание.

Пътят към призванието

„Реших, че трябва да променя живота си. Бях химичен лаборант, но почувствах, че искам да работя с хората“, разказва тя за началото.
През 1995 г. започва работа като социален работник, без да подозира, че това ще бъде не просто професия, а посока, в която ще отдаде живота си. „Видях, че това е моето място. Разбрах, че мога да помагам не само с документи, а с човешко отношение.“

Първите стъпки и първите уроци

Миткова си спомня първия си случай с усмивка. „Отидох на анкета за месечна помощ, върнах се и установих, че съм пропуснала половината информация. Веднага бегом обратно – за да поправя грешката.“
Тогава разбира нещо, което ще я води през целия ѝ път – социалната работа изисква точност, търпение и сърце. Без едно от трите, системата не работи.

Да ръководиш хора, значи да ги разбираш

Когато поема ръководството на дирекцията, се страхува най-вече от отговорността. „Толкова различни хора, различни характери… но целта ми беше ясна – да създам екип, в който има доверие и колегиалност.“
И го постига. Днес колегите ѝ говорят за нея с уважение и обич – като за човек, който е водил с пример, а не с власт.

Да изслушаш, дори когато не можеш да помогнеш

„Емпатията е в основата на всичко“, казва тя. „Дори когато не можеш да помогнеш, трябва да изслушаш човека така, че да си тръгне с надежда.“
Тази философия превръща дирекцията в място, където административният език отстъпва пред човешкия.

Децата – най-тежката, но и най-смислената част

Най-трудните истории идват от Отдел „Закрила на детето“. „Там не можеш да помогнеш с пари. Там трябва да разбираш, да влизаш в ситуацията, да бъдеш и психолог, и медиатор, и човек.“
Тя си спомня случаи, които са я съпътствали с години, някои стигнали до съд. „Трудно е, но когато всичко завърши добре, си казваш: ‘Затова избрах тази професия.’“

Да бъдеш човек на службата и човек на хората

Магдалена Миткова вярва, че двете неща не се изключват. „Социалният работник не спира да бъде такъв след края на работния ден. Често мислиш за случаите, за хората, за решенията, които предстоят. Това е част от теб.“

Времето за равносметка

След повече от три десетилетия в системата, Миткова вече е в заслужена почивка. Но не спира да следи новостите, да разговаря с колегите и да се интересува от социалната политика. „Все още се вълнувам. Просто вече имам време да дишам спокойно“, казва с усмивка.

Послание към младите

„Социален работник не се става с диплома, а със сърце. Ако не го носиш в душата си, ставаш чиновник – а това не е нашата работа.“
Това е посланието, което Магдалена Миткова отправя към младите хора, които днес избират пътя на социалните дейности.
А на колегите си пожелава едно: да останат съпричастни. „Това е благородна и трудна работа, но когато успееш да помогнеш на човек, разбираш, че всичко си е струвало.“