Православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски, великомъченик и покровител на силата, смелостта и справедливостта. Димитровден отбелязва края на есента и началото на зимата, като се счита за граница между двата сезона. Този ден стартира новия селскостопански цикъл, когато се завършват сезонните работи и започват нови задължения.

Според народните вярвания Свети Димитър обикаля света на бял кон и донася зимата. Основен символ на празника е свещта, която се поставя пред иконата с молитва за здраве и благословия през цялата година.

На трапезата обичайно се поднасят овнешко месо, курбан и прясно изпечен самун. Домакините подготвят кисело зеле и туршии за зимата и раздават част от храната на нуждаещи се.

Вярванията гласят, че на Димитровден не трябва да се прави тежка работа, да се шие, да се изричат неприятни думи или да се изнася нещо от дома, за да не се излезе благоденствието.

Този ден е и време за гадания за зимата: ако вали сняг, зимата ще бъде студена и дълга; ако денят е топъл, зимата ще е мека и кратка.

Имен ден честват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митра, Димо и техните производни.