На 5 ноември отбелязваме Световния ден на ромския език – празник, който напомня, че езикът освен средство за общуване, е и носител на памет, култура и идентичност. По този повод разговаряхме с Мариана Георгиева – секретар на Народно читалище „Романо дром – 2002“ в Добрич, създадено с мисия да съхранява и развива ромската култура.

Как започна всичко

„2002-ра година беше трудна – години на преход и безработица сред ромите. Когато нямаш средства да оцеляваш, трудно мислиш за развитие на децата си. Идеята за читалището дойде, когато видяхме колко талантливи деца има, но няма къде да се изявят. Затова създадохме място без такси – за да им е лесно, да им дадем шанс да развият способностите си и да ги задържим в училище“, спомня си Георгиева.

Днес читалището продължава да е културен център, в който деца и младежи от различни етноси се обучават в музика, танци и изкуства.

„Красотата на ромските танци е различна“

Когато говорим за ромската култура, Мариана Георгиева първо споменава танците и музиката: „Красотата на ромските танци няма нищо общо с ориенталското, както често си мислят хората. Танците ни са различни, текстовете на песните – също. А ромските оркестри са неизменна част от българските сватби и празници. Както казваше професор Хофман, той се е учил на български фолклор от ромски музиканти.“

Тя припомня, че именно музиканти от Добруджа са носители на златни медали от националните събори в Рожен и Копривщица.

За ромския език и неговото място днес

„Ромският език, както за нас българите българският, е идентичност – той показва към коя общност принадлежиш“, казва Георгиева.

Тя признава, че в Добрич малцина вече го говорят: „Повечето роми тук са турскоезични. Ромският се чува повече в селата и другите общини – Карапелит, Шабла, Каварна, Балчик. Затова и не мисля, че има нужда от учител по ромски език – езикът се предава в семейството. Но има нужда от повече часове по български език, за да могат децата да се изразяват уверено.“

Младите роми, по думите ѝ, проявяват интерес не толкова към езика, колкото към традициите и обичаите. „Те питат за празниците, за танците, за песните – това ги вълнува.“

Интерес и от хора извън общността

Георгиева споделя, че интерес към ромската култура проявяват и студенти, особено бъдещи учители: „Често идват при нас студенти от педагогическите специалности, за да научат повече за традициите и обичаите. Искат да ги познават, защото работят с деца от различни общности. Това е най-хубавото – че искат да разберат, а не да съдят.“

За бъдещето: повече образование, по-малко предразсъдъци

След повече от 20 години работа в общността Мариана Георгиева вярва, че промяната вече се случва: „Все повече млади родители разбират защо децата трябва да учат. Броят на ранните бракове и напускащите училище намалява. Надявам се да видим още повече млади хора, завършили средно и висше образование, които да са пример за останалите.“

Но добавя и предупреждение: „Все още държавата не полага достатъчно усилия този процес да стане по-бърз. Интересът трябва да е взаимен – и от страна на институциите, и на самата общност.“

„Толерантността е двустранен процес“

В края на разговора Георгиева отправя послание, което обобщава нейната работа през годините: „Толерантността и приобщаването са двустранен процес. След като някой е протегнал ръка, трябва да има кой да я поеме. Само така ще живеем като един народ, без деление, а с уважение към различните култури.“