Дворът на Народно читалище „Пробуда – 1939 г.“ в квартал "Рилци" в Добрич днес сякаш се събуди в друго време – време на шарени престилки, ритмични стъпки, примамливи аромати и неподправена човешка топлина. Празникът „Добруджански празник на духа – традициите оживяват в Рилци“ превърна читалищния двор в сърцето на Добруджа – живо, пъстро и туптящо. 

Още от ранни зори музиката посрещаше гостите така, както го правят добруджанските домакини – щедро и с широка усмивка.
Самодейните състави към читалището дадоха началото на празника, а след тях сцената се изпълни с още повече ритъм – когато един след друг се появиха оркестрите „Чар“, „Петкови“ и „Приятели фолк“.

И сякаш всяка песен и всяка стъпка разказваше история – за нивите, за ветровете, за хората, за обичта към родната земя. Публиката не просто гледаше – тя преживяваше. Старо и младо се хващаха на хорото, непознати се прегръщаха като приятели, а децата тичаха около сцената с онази искрена радост, която само фолклорът може да разпали. 

Една от най-притегателните зони на празника беше Арт алеята на занаятите. Там майстори от цяла Добруджа показваха как традициите не просто се пазят – те живеят.

Дърворезбарят майстореше орнаменти с такава лекота, сякаш дървото само му подсказва формата си. Майсторки на бродерията показваха търпението, скрито във всяка бодличка, а изработката на сувенири пълнеше алеята с цветове.

Хората не просто гледаха – разговаряха, пипаха, учеха. И не един гост си тръгна от празника с малко ръчно създадено богатство в ръцете и голямо – в сърцето.

Ако някой е искал да докосне миналото, „Раклата на Баба“ беше точното място. Изложбата представяше старинни носии, тъкани, черги, престилки, които сякаш носеха дъх от подовете на старите добруджански къщи. Всеки предмет имаше история – за ръце, които са го шили; за дом, който е топлил; за традиция, която не бива да бъде забравена. 

Докато музиката се лееше, из двора се разнасяха аромати на истински добруджански гозби. Наоколо – оживени разговори, срещи между съседи, които не са се виждали отдавна, поздрави, смях, глъчка. Именно така изглежда празник, който обединява – без сценарий и без излишни думи. 

Когато слънцето се скри зад хоризонта, на сцената излязоха артистите от трупа „Палячи“, които подариха на хората едно зрелищно светлинно шоу. Пламъци, искри, движение и магия – финал, който остави всички без дъх.

Празникът в Рилци не беше просто събитие. Той беше доказателство, че традициите са живи, когато хората ги носят в сърцата си.  И в онзи двор, изпълнен с музика, занаяти и смях, Добруджа отново показа какво означава дух, корен и общност.