Младежкият център в Добрич се превърна в  пространство, в което традиции, истории и човешки гласове се преплетоха в едно голямо пъстро семейство.

Още от първите минути фоайето на центъра оживя – български, татарски, турски, арменски, украински, руски общности подредиха своите кътове .Красиви носии, предмети от миналото, снимки, символи и семейни истории създадоха атмосфера, която трудно може да се опише – тя трябва да се преживее.

Хора от различни етноси споделяха как живеят, какво ценят и какво им дава сила. Тук настъпи най-истинският момент на човешка близост. Това не беше просто разговор – беше урок по човечност.

Дефилето на традиционни костюми беше взрив от красота – всяка дреха със своя история, символи и гордост. Традиционните облекла, богато извезани и пренасящи старинна мъдрост, блестяха със своята уникалност.

Всеки участник разказа за символиката на своя костюм и така сцената се превърна в жив учебник по културна памет.

Обичаи, музика, сценки, традиции – от български, украински, турски показаха емоционална възстановка на Лазаруването, Гадаенето за бъдещ жених и Къна геджеси.

Бродиране с българска шевица – участниците създадоха свои малки символи на любов и късмет.

Рисуване върху текстил – тениските оживяха с цветове и послания за мир.

Татарска кухня – демонстрации на типични ястия, които събраха всички около масата с „уау“ ефект.

Арт зоната „Светът, който искаме“ оживя като огромно платно на мира – цветно, смело и изпълнено с надежда.

Събитието завърши с обща снимка, в която се събра всичко преживяно – усмивки, благодарност, топлина и силата на общността.