Мария Методиева: В Добрич жените търсят помощ без реална система, която да ги поеме
Pro News Dobrich
25.11.2025
Мария Методиева е председател на Фондация „Св. Николай Чудотворец“ в Добрич и ръководител на социалното предприятие „Чудната градина“. През годините тя се утвърди като разпознаваема фигура в местния обществен живот не само чрез участието си в инициативи срещу насилието над жените, но и чрез готовността си да изразява свободно гражданската си позиция по теми, свързани с общността.
В разговора по повод Международния ден за елиминиране на насилието над жените Методиева започва с наблюдението, че обществото често избягва да назове най-трудната истина. „Това, което обществото не иска да признае пред себе си, е че всъщност насилието се ражда в самите нас. И всеки може да бъде насилник или всеки му се е случвало да прикрие насилие“, казва тя. Според нея законодателните промени от последните години не са довели до достатъчно ефективни инструменти за защита – „Нормативните документи, които с много труд бяха променени и вече съществуват, реално са неработещ инструмент.“
Говорейки за това какво най-често спира жените да потърсят помощ, тя насочва вниманието към опита си от работата с фондацията. „Нашата фондация работи с определена таргет група и ние сме оказвали подкрепа най-вече на жени с увреждания и по-конкретно с интелектуални затруднения. Там особеностите и спецификите са много, но са свързани отново със зависимости, което прави мисията почти невъзможна“, казва тя. По думите ѝ обаче сходни пречки срещат и жени с висше образование.
Методиева посочва и проблеми в прилагането на закона. Нейните наблюдения са, че „някои недоизказани неточности в закона… подлежат на различни тълкувания в различните институции“. Според нея е почти невъзможно жена, потърсила помощ, да срещне компетентен следовател, който да не я върне към съмнение дали изобщо може да разчита на подкрепа. Тя отбелязва още липсата на услуги в региона – „В цялата област Добрич няма нито една такава услуга… Единственото, което могат да ѝ предложат, е престой в приюта към църквата… Това е много непрофесионално.“
По отношение на законовите промени Методиева припомня, че гражданската активност е започнала от „дългогодишните опити на неправителствения сектор да промени закона“. По думите ѝ поправките след случая „Дебора“ се случват „буквално за дни“, но въпреки това „все още половината закон е неработещ“, а липсват и основни елементи като регистър и консултативни съвети. Тя отбелязва, че случаите на убити жени в страната тази година са „повече от почти два пъти повече от миналата година“.
Попитана какво би казала на жена от Добрич, която в момента преживява насилие, Методиева отговаря с обезкуражаващ реализъм: „Къде да я потърсят тази помощ, като няма кой да ѝ го каже?“ Тя разказва за проект за кризисна помощ, който не успява да доведе до резултат, защото жените оттеглят жалбите си преди да се стигне до съдебна процедура. „Не успях да им помогна… В крайна сметка помогнахме на жена, която дори не познаваме“, казва тя, описвайки единствения случай, в който се е стигнало до решение в съда.
В края на разговора Методиева насочва вниманието към личната отговорност. „Това, което ние като общество трябва ясно да разграничаваме, е… да застанем пред огледалото на собствената си съвест“, казва тя и допълва, че всеки човек е срещал пострадал от насилие. Според нея въпросът е дали обществото ще „продължава да си държи очите затворени“ и дали ще възпитава децата си в разбиране и реакция, а не в мълчание. За нея изборът винаги опира до лична позиция – „На чия страна да застанем? На доброто или на злото?“
