Синът на убития в Генерал Тошево фотограф Динко Георгиев – Ивайло Георгиев – публикува емоционално обръщение в Деня на християнското семейство. Повод за думите му е получената специална грамота от Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, където той е сред пълните отличници на Випуск 2025. „Днес получих специалната грамота и признанието на академичната общност във ВСУ като един от малкото пълни отличници“, пише той и добавя, че този момент е изпълнен с тъга, защото няма как да бъде споделен с баща му. „Това е момент, който би трябвало да споделя с най-важния човек в живота ми – с моя прекрасен баща.“

Ивайло описва баща си като човек с изключителни човешки качества и огромно влияние върху живота му. „Баща ми беше човек, какъвто рядко се ражда – най-спокойният, най-добрият, най-светлият човек… Той ме мотивира, вярваше в мен и ми даде възможността да завърша четвъртото си висше образование“, посочва той. По думите му преди 96 дни светът му се е променил завинаги: „Баща ми, Динко Георгиев, беше убит по зверски начин пред дома ни.“

Синът коментира и хода на съдебното производство. „Срещу този човек в момента има повдигнато обвинение по чл. 124 от НК – убийство след нанесена средна телесна повреда“, пише той, поставяйки серия от въпроси към обществото и институциите: „Нормално ли е наказанието за човешка смърт да допуска условна присъда? Нормално ли е човек да бъде убит пред дома си, а обществото да се чуди дали някой ще понесе реална отговорност?“

Припомняме, че на 13 август т.г. след междусъседски спор за шум в късните часове, конфликтът ескалира и прераства във физическа агресия, след което 67-годишният Динко Георгиев е ударен и се оказва в тежко състояние. По-късно умира в болницата. По случая беше задържан 30-годишен мъж, а Окръжният съд в Добрич определи мярка за неотклонение „задържане под стража“, мотивирайки се с риск от укриване или извършване на ново престъпление. Случаят предизвиква силна обществена реакция, а в Генерал Тошево сбяха организирани мирни протести и бдение в памет на фотографа.

В края на обръщението си Ивайло подчертава, че неговото постижение е посветено на баща му. „Стоя тук днес – отличник, разколебан гражданин, син“, пише той и завършва: „Татко, благодаря ти. Това е за теб. И за справедливостта, която няма да спра да търся.“