Света великомъченица Екатерина е християнска светица и мъченица от 4 век, съвременница на Римската тетрархия. Представяна е като изключителна интелектуалка и голяма красавица. Православната църква я почита като великомъченица.

Според църковното предание Екатерина e дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. В столицата тя получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Когато отраства се явяват множество богати и знатни женихи за нея, но тя отхвърля всички, защото държи да се ожени само за мъж, който би я превъзхождал по слава, богатство, красота и мъдрост. Майка й - тайна християнка - я убеждава, че това ще стане възможно след среща с един отшелник. С негова помощ прави и девойката последователка на християнството и тя решава да се посвети на Христос.

По това време започват и Диоклециановите гонения и според легендата, младата жена се среща с един от императорите, с надеждата да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина е тикната в затвора, където въвежда в християнството всички, които я посещават. Обезглавена е около 305 г.

В българската народна традиция денят на Св. Екатерина се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с пчелен мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окачва на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“, т.е. за да се умилостиви злият дух, за който поверията твърдят, че предизвиква едноименната болест.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне. В Странджанския край, в Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на светицата се празнува против мишки. Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.