На 21 февруари отбелязваме Международния ден на майчиния език /International Mother Language Day/. Денят е посветен на значимостта на изучаването и използването на майчин език, и на опазването на езиковото и културно многообразие по света.

На 17 ноември 1999 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО обявява 21 февруари за Международен ден на майчиния език и от 2000 г. той се отбелязва ежегодно.

Празникът е създаден по инициатива на правителството на Бангладеш, като датата е избрана в памет на събитието от 21 февруари, 1952 г., когато в Дака, столицата на днешен Бангладеш, куршумите на полицейски служители убиват студенти – участници в демонстрация за защита на родния си бенгалски език, говорен в страната, който те искали да получи официален статут.

При разделянето на Индия през 1947 г. в мюсюлманските области е създадена държавата Пакистан, чиято територия включва две откъснати една от друга части – в долината на река Инд на запад и Източен Бенгал (днешен Бангладеш) на изток. През 1948 г. за единствен официален език на Пакистан е обявен урду, традиционният език на мюсюлманския елит в Индия. Това предизвиква масови протести сред населението на Източен Бенгал, където се говори главно бенгалски език.

През следващите няколко години напрежението между бенгалците и централното правителство нараства, като властите забраняват всички масови събирания в провинцията. Кризата ескалира на 21 февруари 1952 г., когато полицията убива участници в голяма студентска демонстрация в столицата на областта Дака. Насилието предизвиква масови граждански безредици, оглавени от лявата националистическа Народна мюсюлманска лига. Конфликтът продължава няколко години, докато през 1956 г. правителството отстъпва и дава официален статут на бенгалския език.

Бенгалско езиково движение (1948 – 1956), дава тласък за утвърждаването на чувството за бенгалска национална идентичност в Източен Бенгал. То става основа за развитието на бенгалското националистическо движение, довело до Бангладешката освободителна война и създаването на независимата държава Бангладеш през 1971 г.

Според ЮНЕСКО езиковото многообразие е един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. Днес в света съществуват повече от 6000 езика и тяхното опазване е сред основните цели на организацията.

Източник: nationalgeographic.bg