Международният ден на астрономическите обсерватории е отбелязан за пръв път на 16 март през 1990 година в Италия по инициатива на Асоциацията на италианските астрономически обсерватории. В следващите години е отбелязан във Франция и още няколко европейски държави. Целта е разпространение на знанията по астрономия.

Обсерваторията е място, предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.

Предполага се, че мегалитният комплекс Стоунхендж във Великобритания е древна астрономическа обсерватория, като положенията на огромните камъни отбелязват характерни положения на Слънцето и Луната - лятно слъцестоене, равноденствие и други.

Съвременните астрономически обсерватории са оборудвани с телескопи, които са монтирани в големи подвижни куполи. Най-големите телескопи на Земята са двата 10-метрови американски телескопи Кек, четирите 8-метрови телескопа на Европейската южна обсерватория в Чили, 6-метровият Голям алт - азимутален телескоп на Специалната астрофизическа обсерватория в Кавказ, Русия.

В България има 14 астрономически обсерватории, като най-голямата е Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Тя е открита официално на 13 март 1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми стартира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх „Св. Дух“, над местността Рожен, близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.