Денят на българския археолог се отбелязва на 14 февруари. Началото на този професионален празник е дъдено през 1971 година, по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Денят се свързва с празниците на древногръцкия бог Дионис.

Археология - от гръцки „слово за миналото“, е хуманитарна наука, която изучава човешката дейност в миналото чрез възстановяване и анализ на материалната култура и околната среда. Археолозите търсят различни предмети, символи и рисунки от древни времена, а останките, намерени през годините, се наричат културен пласт. Основните цели на археологията са изграждане на културната история, поглед назад във времето и вникване в същността на културните процеси.

Дейността на археолозите не се свежда само до работата им по разкопки. След това те трябва да пристъпят към документиране на находките, анализ и датиране, публикации, реставрация и консервация, представяне на находките и подготовка на обектите за посетители, за да станат откритията достояние както на учените, така и на всички, любопитни към археологията.

За осемнадесета поредна година Националният археологически институт с музей, с подкрепата на още 19 музея, организира временна изложба „Българска археология“. Официалното откриване е днес в столицата.

Изложбата и каталогът към нея представят най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Включени са 32 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита до Късното средновековие. Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, глава от мраморна статуя, мраморни оброчни плочки и бронзови фигурки, стъклени съдове, сечива и оръжия, монети, и много други.