С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюшеците и чергите, а по покривите и стрехите се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта.

В народните представи Баба Марта е стара жена, която живее в гората „на край свят“ и идва при хората всяка година на първи март. Нейното настроение е променливо и предопределя времето навън – когато е радостна, слънцето грее и природата се събужда, а когато се разгневи, изпраща студ, вятър и виелици.

Причината за честите промени в настроението ѝ се разказва в различни легенди. Според една от тях братята ѝ – януари и февруари, наричани Голям и Малък Сечко – изпили бъчвата ѝ с вино. Според друга Марта била омъжена за месец Април – красив в лицето, но с мръсни крака. Когато поглеждала лицето му, тя се усмихвала, а щом зърнела краката му – ядосвала се. Така народът обяснява променливото мартенско време.

Мартениците са задължителна част от първомартенската обредност. Те са амулет с предпазна сила, познат не само в България, но и в страни като Румъния, Молдова, Северна Македония, Албания и Гърция.

Традиционно най-възрастната жена в дома изработва мартениците рано сутринта на празника, преди изгрев слънце. Според поверието „непревъртен конец не е мартеница“, затова вълнените прежди задължително се пресукват. Към тях могат да се добавят различни символични предмети – монети, халкички, скилидки сух чесън, сини мъниста, парчета дърво, орехи, жълъди, черупки от охлюви и миди, гребало на лъжица, конски косъм – „кичилки“ против уроки и за плодородие.

Най-разпространена е комбинацията от бял и червен цвят. Белият символизира чистотата, дълголетието и мъжкото начало, а червеният – живота, кръвта, женското начало и силата, която предпазва от зли сили. В различни части на България се срещат и други съчетания – червено и черно, бяло и синьо, червено и синьо, както и многоцветни или едноцветни мартеници.

С мартеници най-често са се закичвали деца, моми и млади невести – по китките, пръстите и плитките. Украсявали са се още домашните животни – по рогата, копитата и опашките, плодните дръвчета и лозите, както и различни уреди на труда – чекрък, хурка, стан, каруца, бучкало.

Днес мартеници носят и мъже, и възрастни хора – за здраве, късмет и благополучие.

Обичаят повелява мартеницата да се свали на 9 март (Младенци), на 25 март (Благовещение) или при първото виждане на щъркел. Тогава тя се пуска в река, оставя се под камък или се хвърля срещу слънцето с думите: „На тебе мартеница, дай на мене здраве“.