На 3 юли честваме паметта на св. мъченик Якинт и на св. Анатолий, Константинополски патриарх. 

Мъченикът за вярата в Иисус Христос Якинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян, скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му.

След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.

За Якинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.

В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.

На 3 юли имен ден празнуват Анатоли и Анатолий.

Анатоли е мъжко име с гръцки произход, което означава "изток" или "възход". Името Анатоли се свързва с концепцията за ново начало, поради асоциацията си с изгряващото слънце. Името е особено популярно в славянските страни и има дълга история на употреба.