Днес се навърши една година от кончината на голямата народна певица Верка Сидерова – емблематичния глас на Добруджа, Почетен гражданин на Добрич и носител на орден „Стара планина“ I степен.

По повод годишнината в храм „Преображение Господне“ в столичния квартал „Лозенец“ отец Борис отслужи панихида в нейна памет. Близки, приятели и почитатели си спомниха за жената, която посвети живота си на добруджанската народна песен и я превърна в национално и световно богатство.

Верка Сидерова си отиде на 99-годишна възраст на 2 юли 2025 г., оставяйки след себе си огромно творческо наследство и повече от половин век служба на българския фолклор.

Родена в Добрич на 26 април 1926 година, тя наследява любовта към народната песен от майка си и баба си Елена. Именно техните песни по-късно ще прозвучат на най-престижните сцени по света.

След като печели първа награда на Националния преглед на художествената самодейност в армията през 1952 г., младата певица е приета лично от Филип Кутев в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. До 1983 година тя е солистка на ансамбъла, с който изнася концерти в над 29 държави.

„Обичам Ансамбъла, защото ми даде хляба насъщен, даде ми толкова много, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот“, казваше приживе Верка Сидерова.

През цялата си кариера тя изпълнява единствено добруджански народни песни. Репертоарът ѝ включва повече от 200 песни, а сред най-обичаните остават „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, росен, зелен росен“, „Ситно се хоро зави“ и „Години, години, усилни години“.

През годините получава редица престижни отличия. Сред тях са голямата награда „Нестинарка“ за цялостна певческа кариера, званието „Почетен гражданин на Добрич“, орден „Стара планина“ I степен, както и наградата за цялостен принос към българския фолклор от Годишните фолклорни награди, посветени на Борис Машалов.

През 2011 г., по повод своята 85-годишнина, тя издава и автобиографичната книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“, в която разказва за своя житейски и творчески път.

Сред най-силните послания, които остави след себе си, са думите:

„Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят...“

И още едно нейно желание, което днес звучи като поетично сбогуване:

„А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят.“

Година след раздялата с Верка Сидерова нейният глас продължава да звучи по сцените, в архивните записи и в сърцата на поколения българи. За Добруджа тя остава не просто голяма певица, а символ на любовта към родния край и пазител на песенното богатство на региона.