В първия ден на месец март светът отбелязва Световен ден на котката. От далечни времена котките са били за човека не само домашни любимци, но и божества, талисмани и ловци. На първо място обаче те остават предани приятели, които, въпреки независимия си характер, винаги са верни на стопаните си.

Въпреки че котката е опитомена преди много векове, тя е запазила голяма част от външния си вид на своите прадеди и не е изгубила независимостта си. Навиците на предците ѝ практически не са се изменили, само са били приспособени за живот в дома. Котките не търпят затворено пространство и обичат всички врати в къщата да са отворени.

Страстта им „да се мият“ не се обяснява само с чистоплътност – по време на процеса те облизват от космите си вещества, съдържащи витамин В, необходим за психическото им равновесие. Котките се ориентират отлично в непозната обстановка и могат да изминат огромни разстояния, за да се приберат у дома.

В древен Египет котката е смятана за свещено животно и пазител на огнището. Заради нощния си живот, грациозността, светлите си очи и рядката плодовитост, на животното е била посветена богинята на Луната, изобразявана с котешка глава.

В Европа котката става известна преди около две хиляди години, като за първи път се споменава в съчиненията на Плутарх. В древен Рим котката е посветена на богинята на свободата Либертас и винаги е била изобразявана до нея.

Днес по света съществуват около 400 породи котки, като всяка година се обявява и официално се признава нова порода. Котките продължават да очароват хората със своята независимост, грация и вярност, правейки Световния ден на котката празник, който отбелязва както историята, така и настоящето на тези изключителни животни.